За миг Моргана си позволи да се отпусне в прегръдките му. Беше страшно уморена. Толкова й се искаше да се откаже от силата си, да не се чувства длъжна да следи нещата да се подреждат както трябва… Не, Аколон не биваше да почувства слабостта й!
— Няма какво да се прави, скъпи мой. Единственият друг изход е смъртта. А ти не можеш да заемеш мястото си на трона, ако ръцете ти са опетнени от бащина кръв. Застанеш ли веднъж на мястото на Артур, с Екскалибур в ръката и цялата власт на Авалон зад себе си, тогава ще можеш да пратиш Уриенс отново в неговите земи, да ги управлява, както намери за добре.
— Ами Артур?
— Не мисля злото на Артур — отвърна спокойно Моргана. — Не бих искала той да загине. Затова ще сторя тъй, че да прекара три дни и три нощи в царството на феите, а когато се върне, в нашия свят ще са минали пет години, ако не и повече. Артур и неговата власт ще бъдат вече стара история, която по-възрастните ще разказват на младите, и опасността страната да падне в ръцете на християнските свещеници ще е преминала.
— Но ако той успее да се освободи по-рано… Гласът на Моргана потрепери.
— „Каква е съдбата на Краля — елен, когато младият елен възмъжее?“ Артур трябва да срещне съдбата си. А ти ще носиш неговия меч.
„Предателство!“ крещеше нещо в нея. Сърцето й биеше глухо и тежко, докато яздеха в мрачната, сива утрин. Тънка мъглица се стелеше над Езерото. „Обичам Артур и не искам да го предам. Но той ме предаде първи, той изневери на клетвата си пред Авалон“.
Все така й се гадеше, а движението на коня под нея влошаваше още състоянието й. Не помнеше да й е призлявало така, когато беше бременна с Гуидиън — „не, Мордред“ поправи се тя наум. А кой знае, може би той щеше да реши да стане крал под истинското си име, дойде ли време за неговото възшествие — под името, което бе и първото име на Артур и нямаше нищо общо с християнската вяра. Когато Кевин видеше делото й завършено, той без съмнение също щеше да подкрепи новия крал на Авалон.
Мъглата ставаше по-гъста, а това улесняваше Моргана при изпълнението на плана й. Тя потръпна и се уви по-плътно в наметалото. Беше дошъл моментът да действа — пропуснеше ли го, щяха да заобиколят Езерото и да излязат на южния път за Корнуол. Вече едва можеха да се различат очертанията на тримата конници от охраната, които яздеха малко пред тях. Моргана се изви на седлото и видя, че и другите трима, които пък бяха отзад, също се виждат като смътни силуети. Само на малко разстояние напред и назад пътят се виждаше ясно. Над тях мъглата бе надвиснала като плътна бяла пелена — през нея не проникваше и помен от слънце или изобщо дневна светлина.
Моргана протегна нагоре ръце, изправи се на седлото и зашепна вълшебните слова, които никога преди не бе имала смелост да каже. За миг изпита ужас, но после разбра, че това се дължи на студа — страшният студ, който скова тялото й, докато силата изтичаше през пръстите й. Уриенс също потрепери, вдигна глава и каза кисело:
— Никога не съм виждал такава мъгла. Току-виж сме изгубили пътя, а може и да се наложи да нощуваме на брега на Езерото. Не е ли по-разумно да потърсим подслон в манастира на Гластънбъри?
— Не сме изгубили пътя — каза Моргана. Сега вече не можеше да види от мъглата дори копитата на собствения си кон. „Колко се гордеех като девица, на Авалон, че казвам само истината! Нима това се очаква от една кралица — да лъже, за да може да служи на Богинята?“ — Познавам този път стъпка по стъпка — има едно място на брега, където ще можем да се подслоним, а утре сутринта ще продължим.
— Не може да сме се отдалечили много — отбеляза Артур, — защото преди малко чух камбаните на Гластънбъри.
— В мъглата звукът се носи надалеч — възрази Моргана, — а в такава мъгла — още по-надалеч. Имай ми вяра, Артур.
Той й се усмихна с обич.
— Винаги съм ти имал вяра, сестрице.
О, да; винаги й бе имал вяра — още от мига, когато Игрейн го остави на нейните ръце. Колко бе ненавиждала първоначално малкия ревльо — докато не разбра, че Игрейн не обръща особено внимание и на него, че ги пренебрегва и двамата; докато не й се наложи да избърше сълзите му и не разбра, че вече тя ще се грижи за него… Моргана нетърпеливо пропъди тези мисли. Нямаше право да се размеква. Това бе толкова отдавна, от ония години досега бе изминал цял човешки живот. Междувременно Артур бе встъпил в свещен брак със земята си, а после я бе предал в ръцете на християните, на свещениците, които искаха да прогонят старите Богове, пазителите на земята… Авалон го бе възкачил на трона, тя го бе благословила като жрица, а сега… Авалон пак щеше да си послужи с нея, за да го премахне.