— Трябвало е да внимаваш, лейди — тези билки могат да те убият. Аз можех да ти приготвя нещо, с което щяхме да постигнем същото по-бързо и по леко за теб. Не бой се, няма да кажа нищо на Уриенс — след като явно няма ум в главата и излага на смъртна опасност жена на твоите години, като я кара да ражда, по-добре е да не узнае нищо.
Болката отново връхлетя и този път Моргана се остави да я понесе страданието. Много по-късно разбра, че е по-зле, отколкото бяха предполагали първоначално… Гуенхвифар я питаше иска ли да повикат свещеник; тя поклати глава и затвори очи. Продължи да лежи мълчаливо, дори сега изпълнена с упорство. Беше й все едно дали ще оживее. Нека и тя потъне в сенките, щом Аколон или Артур трябва да пожертват живота си… Защо не можеше да види кой от двамата ще излезе жив от Гластънбъри? Възможно ли бе свещениците да се погрижат за Артур, техния крал — християнин, а да оставят Аколон да умре от раните си?
„Ако е съдено Аколон да потъне в сенките, нека тръгне заедно с духа на своето дете, за да се грижи за него“, мислеше Моргана. Нямаше сили да спре сълзите, които течаха неспирно по бузите й. Някъде отдалеч чу гласа на старата Брока:
— Да, всичко свърши. Съжалявам, господарю, но ти знаеш не по-зле от мен, че тя е прекалено стара, за да износи живо дете. Да, кралю, ела и я виж…-гласът й звънна остро. — Мъжете не се замислят за това, което ни причиняват, за кръвта и страданията, които ни струва тяхното наслаждение! Не, не можеше да се определи дали е щяло да бъде момче или момиче — но тя е родила един хубав син, и не се съмнявам, че ако бе по-млада и по-здрава, щеше да ти роди още един.
— Моргана… скъпа, погледни ме — молеше Уриенс. — Толкова съжалявам, толкова ми е мъчно, че си страдала така ужасно! Не скърби, мила, аз имам двама сина, и не те обвинявам…
— Не я обвиняваш, така ли? — сопна се старата бабувачка. — Само това оставаше. Кралю, тя е още много слаба. Ще поставим тук още едно легло, за да се грижим за нея, докато позакрепне. Хайде, момичето ми — Моргана почувства здравата й ръка под главата си; жената поднасяше някаква топла, приятно ухаеща напитка към устните й. — Изпий това, мила. В него има мед, и разни билки, които ще спрат кървенето. Знам, че ти е зле, но трябва да опиташ да изпиеш тази чаша, бъди добро момиче…
Моргана изгълта с усилие напитката — едновременно горчива и сладникава. Очите й бяха замъглени от сълзи. За миг й се стори, че е отново дете, че е прекарала някаква детска болест, и Игрейн я прегръща и успокоява.
— Майко… — прошепна тя и веднага осъзна, че бълнува, че Игрейн е мъртва от много години, че тя самата отдавна не е дете, нито дори девица, а стара жена, прекалено стара, и лежи тук, погрозняла от преживените мъки, на границата със смъртта…
— Не, кралю, тя не разбира какво говори. Хайде, скъпа, трябва да лежиш спокойно и да се опиташ да поспиш. Ще поставим топли тухлички на краката ти и ще те загреем…
Поуспокоена, Моргана заспа. Присъни й се, че е дете, но този път на Авалон в Дома на девиците. Вивиан говореше с нея, казваше й нещо, което не можеше точно да си припомни — за това как Богинята държи в ръцете си нишата на човешката съдба. После Вивиан даде на Моргана вретено и й нареди да преде, но нишката все излизаше неравна, заплетена и на възли. Накрая Вивиан се ядоса и каза: „Дай я на мен“ и Моргана й подаде скъсаните нишки и вретеното; но това вече не беше Вивиан — самата Богиня стоеше пред нея и я гледаше заплашително, а Моргана сякаш ставаше все по-малка… Пръстите й вече не можеха да държат вретеното, а Богинята имаше лицето на Игрейн…
Тя дойде в пълно съзнание едва след два дни. Беше спокойна, но чувстваше тялото си празно до болка. Притиснала ръце към корема си, тя мислеше: Можех да си спестя повечето страдания. Трябваше да предположа, че ще пометна тъй или иначе. Но станало, каквото станало — трябва вече да приема мисълта, че Артур е мъртъв и да реша как да постъпя, когато Аколон се върне. Ще пратя Гуенхвифар в манастир, а ако пожелае, ще я оставя да отиде отвъд морето, в Долна Британия с Ланселет — няма да им попреча…
Моргана стана от леглото и започна да се облича. Постара се да изглежда колкото бе възможно по-добре.
— Трябва да си в леглото, Моргана — още си много бледа — каза загрижено Уриенс.
— Не, не. Скоро ще пристигнат неочаквани вести, съпруже, и ние трябва да сме готови за тях — отвърна тя и продължи да вплита яркочервени панделки и скъпоценни камъни в косите си. Уриенс, който стоеше на прозореца, каза:
— Я виж, рицарите на Артур пак показват бойните си умения. Струва ми се, че Увейн наистина е най-добрият ездач сред тях. Ела и виж, мила — нали седи на коня не по-зле от Гауейн? А до него е Галахад. Не скърби за детето, което загуби, Моргана. За Увейн ти винаги ще бъдеш единствената майка, която познава. Още когато се венчахме, ти обещах никога да не те упреквам за това, че не може да имаме деца. Щях да се радвам на още едно дете, но щом не е било писано да стане, не бива да скърбим. Освен това — додаде той плахо, — може би тъй е по-добре. Сега разбирам, че едва не те изгубих.