Тя стоеше на прозореца до него. Ръката му около кръста й я отвращаваше, но изпитваше и благодарност за проявеното съчувствие. Той никога нямаше да разбере, че детето е било на Аколон. Нека продължава да се гордее, че съм заченала от него въпреки преклонната му възраст.
— Я виж — наведе се по-напред Уриенс, — какво става там, при вратата? Пред входа на замъка се беше появил монах в тъмни одежди. Монахът яздеше муле, а зад него един кон влачеше носилка, на която лежеше някакво тяло…
— Ела — Моргана дръпна Уриенс за ръката — трябва да отидем там. Бледа и мълчалива, тя заслиза надолу редом със стария си съпруг. Сякаш бе станала по-висока, изразът на лицето й също бе по-суров — знаеше, че вече трябва да се държи като велика владетелка.
Изведнъж се възцари мълчание — времето отново спря, сякаш се бяха върнали в царството на феите. Ако Артур беше победил, защо не беше тук? А ако този монах придружаваше мъртвото му тяло, защо не бяха се погрижили да спазят церемониала, обичаен при смъртта на кралска особа? Уриенс протегна ръка, за да я подкрепи, но Моргана я отблъсна и се хвана за рамката на вратата. Монахът свали качулката си и каза:
— Ти ли си Моргана, кралица на Уелс?
— Да — потвърди тя.
— Нося ти вест — продължи монахът. — Брат ти Артур лежи ранен в Гластънбъри. Сестрите — монахини се грижат за него и той ще оживее. Артур ми заръча да ти предам това — той махна с ръка към покритата със саван фигура на носилката — и да ти кажа, че това е неговият подарък за теб. Помоли ме също да ти предам, че Екскалибур е в негови ръце заедно с ножницата.
Монахът се наведе и отметна савана. Моргана почувства, че силите я напускат, че животът изтича от жилите й — защото видя лицето на Аколон. Отворените очи на мъртвеца се взираха в небето.
Страшен вопъл разцепи въздуха — вик на смъртно страдание. Увейн си проби път през насъбралата се тълпа и успя да подхване баща си, който тъкмо падаше върху тялото на мъртвия му брат.
— Татко, скъпи татко! О, Господи — Аколон! — простена Увейн и пристъпи към носилката, където лежеше тялото на Аколон. — Гауейн, приятелю, подай ръка на баща ми — аз трябва да се погрижа за майка си, защото й е зле…
— Не — каза Моргана и повтори: — Не.
Чу ехото на собствения си глас, без да разбере какво всъщност отричаше. Искаше да падне върху трупа на Аколон, да прегърне тялото, което бе обичала, да крещи, да изплаче ужасното си отчаяние, но Увейн я държеше здраво.
Гуенхвифар се появи и заслиза по стъпалата към двора. Обясниха й шепнешком какво се беше случило. Кралицата застана пред трупа на Аколон и каза ясно, с нетрепващ глас:
— Той е загинал, защото се е опитал да вдигне бунт срещу краля на цяла Британия. Затова и не бива да бъде погребан по християнски. Хвърлете тялото му на гарваните, а главата му да бъде прикована на крепостната стена, както се полага на предател!
— Не, о, не — простена Уриенс. — Моля те, бъди милостива, кралице Гуенхвифар. Ти знаеш, че съм един от най-верните васали на Артур, а горкото ми момче е платило с живота си за своя грях — моля те, господарке, помисли за Исус Христос, който е предал Богу дух между обикновени престъпници, и как Бог е имал милост за разбойника, разпнат редом с Неговия син… Прояви милост, както сам Бог ни учи…
Гуенхвифар сякаш не го беше чула.
— Как е господарят Артур?
— Възстановява се, кралице — отвърна непознатият монах, — но е загубил много кръв. Помоли да ти предам да не се тревожиш, и че ще се върне скоро, жив и здрав.
Гуенхвифар въздъхна.
— Крал Уриенс — поде тя, — заради нашия добър и верен рицар Увейн, другия ти син, ще изпълня молбата ти. Нека отнесат тялото на Аколон в параклиса, където ще бъде опят, както подобава…
Моргана намери сили да се намеси.
— Не, Гуенхвифар! Нека бъде погребан, както е редно, щом си решила да проявиш благосклонност. Но той не беше християнин и не е редно да го погребват по християнски. Уриенс е толкова съсипан от мъка, че не съзнава какво говори.
— Мълчи, майко — Увейн стисна силно рамото й. — Поне заради мен и баща ми не бива да предизвикваш скандал. Ако Аколон не се е бил обърнал към Христа, толкова по-голяма нужда ще има от Божията милост, след като е загинал със смъртта на предател!