Да, той наистина се бе държал добре с нея по своему. „Но сега всичко това свърши. Делото ми в неговите земи приключи. Никога повече няма да го видя — нито жив, нито мъртъв“.
Аколон беше мъртъв, плановете й бяха рухнали. Артур все още носеше Екскалибур във Вълшебната ножница, която пазеше живота му. Този, който трябваше да му отнеме меча, не успя, напусна я, отиде в царството на мъртвите, където тя не можеше да го последва. Оставаше едно — сама трябваше да отмъсти за Авалон.
Тя стана и се облече. Движеше се толкова безшумно, че не би събудила и спяща птица. Върза отново жреческата кама на колана си. Дори не докосна красивите рокли и скъпоценностите, които й беше подарявал Уриенс. Облече най-простата рокля от тъмен плат, която много приличаше на обичайното облекло на жриците. Намери малката торбичка, в която държеше билките си, и на тъмно, пипнешком, подсили със синя боя очертанията на полумесеца на челото си. Взе възможно най-простото наметало, което можа да намери — не можеше да сложи своето, което бе избродирано със златни конци и украсено със скъпоценни камъни. Спусна ниско качулката и се запромъква все така безшумно надолу по стълбите.
От параклиса се носеха погребални песнопения. Увейн бе успял да ги накара да опеят Аколон по християнски. Всъщност, това нямаше никакво значение. Духът на Аколон бе свободен, какво я интересуваха представленията на свещениците над тленната му плът? Сега значение имаше само едно — трябваше час по-скоро да върне Екскалибур на Авалон. Тя обърна гръб на параклиса. Някой ден щеше да има време да оплаква покойника — сега бе длъжна да продължи делото му оттам, където го бе прекъснала смъртта.
Влезе мълчаливо в конюшните и намери коня си. Ръцете още не й се подчиняваха, но успя някак да му постави седлото. Изведе животното до малката странична врата на крепостта и тогава установи, че надали ще успее да се качи на седлото. Когато все пак яхна коня, така й се виеше свят, че едва не падна. Дали не бе по-разумно да почака още малко, или поне да повика Кевин да й помогне? Мерлин Британски се беше клел да се подчинява на волята на Богинята. Не, и нему не можеше да се довери — та нали той бе предал тялото на Вивиан в ръцете на същите свещеници, които сега пееха погребалните си химни над трупа на Аколон! Тя се наведе и зашепна на коня. Животното тръгна полека и скоро бяха в подножието на хълма. Там Моргана се обърна, за да хвърли последен поглед към Камелот.
„Писано е да дойда тук само още веднъж през живота си… и след това няма да го има Камелот“. Прошепна неволно тези думи и се зачуди какво ли означават.
Моргана бе изминавала неведнъж пътя към Авалон, но на острова на свещениците бе стъпвала само веднъж. Там беше манастирът на Гластънбъри, където бе погребана Вивиан, а също и Игрейн, която прекара там последните години от живота си. Пътят към Гластънбъри й се стори много по-необичаен, отколкото прекосяването на мъглите към скритите земи на Авалон. До Острова на свещениците се отиваше с голям сал. Моргана даде една монета на салджията, за да я преведе през Езерото. Какво ли щеше да си каже човекът, ако й хрумнеше да се изправи и призове вълшебството, което би го превело през мъглите към Авалон? Тъй или иначе, тя не стори нищо подобно „Може би защото не съм уверена, че ще успея“.
Слънцето щеше да изгрее всеки момент. Въздухът беше чист и свеж. Над главата й се носеше мелодичният, ясен звън на църковните камбани, които призоваваха на утринна молитва. Моргана виждаше дългата върволица от облечени в сиви раса фигури, които се бяха упътили към църквата. Монасите ставаха рано, за да отправят молитви към Господа и да пеят своите химни. За миг Моргана се заслуша в мелодията. Майка им — нейната и на Артур беше погребана тук, Вивиан също почиваше наблизо — тук, където се носеха тези песнопения. Като музикант Моргана веднага почувства вълнение от нежните звуци, понесени от утринния бриз; тя стоеше неподвижна, а очите й се пълнеха със сълзи — нима се осмеляваше да мисли за престъпление на тази свещена земя? „Откажи се, Моргана, помирете се, деца мои…“ — стори й се, че отнякъде ветрецът донася отдавна забравения глас на Игрейн.