Събуди се и Рейвън и се взря в Моргана с широко отворени, ужасени очи. Моргана проговори с обичайния си спокоен и практичен тон:
— Трябва веднага да отидем при Ниниан, а след това до езерото — преди да е изгряло слънцето. Ако наистина ни заплашва гневът на Богинята, трябва да разберем какво да очакваме и защо.
Рейвън изрази мълчаливо съгласието си, но когато се облякоха и тръгнаха да излизат, тя докосна плахо ръката на Моргана:
— Ти върви при Ниниан — прошепна тя, насилвайки гласа си, който все така отказваше да й се подчинява. — Аз ще доведа Нимю… Тя също е част от това, което предстои…
За миг Моргана се стресна и дори понечи да възрази; сетне хвърли поглед към бързо просветляващия хоризонт и излезе навън. Може би Рейвън бе видяла в ужасния си сън и причината, поради която Нимю бе доведена тук и бе живяла досега недокосната от човешки взор. Припомняйки си деня, в който Вивиан й съобщи каква е нейната мисия, Моргана си каза: „Горкото момиче!“ Но такава е волята на Богинята, а всички ние сме в нейни ръце… Вървеше мълчаливо през мократа от дъжда овощна градина. Сега забеляза, че и тук вече не цари само красота и спокойствие… Вятърът беше оронил цветовете, та й се стори, че сняг е покрил земята; тази есен дърветата нямаше да дадат обилен плод.
„Да, ние можем да обработваме земята и да хвърляме семето в разораната й гръд. Но само от Нея зависи дали семето ще даде плод… Защо се тревожа тогава? Нека бъде Нейната воля…“
Ниниан, току-що станала от сън, изгледа Моргана, сякаш се усъмни, че е полудяла. Не, тя наистина няма призвание за жрица, мислеше си Моргана — Мерлин беше прав, като ми каза, че са я избрали единствено защото е дъщеря На Талиезин. Дойде време да престанем да се самозалъгваме — трябва да се знае веднъж завинаги коя е истинската Повелителка на Авалон. Аз трябва да заема полагащото ми се място. Не й се искаше да обижда Ниниан, нито пък да проявява властолюбие, не желаеше да отнеме силата от ръцете на младата жена. Достатъчно Власт бе имала през живота си… Но нямаше друг изход. Коя истинска жрица, коя истинска избраница на Богинята би проспала вика на Рейвън тази нощ? Все пак тази жена бе преминала необходимите изпитания и Богинята не беше я отхвърлила. Какво ли бе нейното предопределение?
— Казвам ти, Ниниан, и аз, и Рейвън знаем, че още днес, преди да изгрее слънцето, трябва да погледнем в огледалото!
— Аз не вярвам много в тези неща — каза тихо Ниниан. — Каквото е писано то и без туй ще стане… Но щом държиш, Моргана, ще дойда с теб.
Мълчаливо, като черни сенки, двете се плъзнаха през влажния, светъл предутринен час към Свещения извор. С ъгъла на очите си Моргана виждаше високата, безмълвна фигура на Рейвън, която бе спуснала плътен воал пред очите си. До нея се беше изправила Нимю — бледа и ефирна като утрото като току-що разцъфнал цвят. Най-неочаквано сърцето на Моргана се сви от дива, болезнена завист. „На мен Богинята ми отказа този дар — не ме дари с красота, за да ме възнагради за всичките ми жертви…“
Проговори Ниниан.
— Нимю е девица. Тя е тази, която ще погледне в огледалото. Четирите тъмни сенки се отразиха върху бледата повърхност на езерото — на фона на бледото небе, което вече почваше да се пропъстря с розово. Светът мълчеше в очакване на зората. Нимю пристъпи по-напред и се наведе над водата, придържайки с две ръце дългите си руси коси. Моргана сякаш виждаше себе си — как се взираше в едно излъскано до блясък сребърно блюдо, пълно с вода, а до нея стоеше Вивиан — мълчалива и съсредоточена… Нимю каза с тих, не свой глас:
— Накъде да насоча взора си, майко моя?
Може би трябваше да заговори Рейвън, но тъй като тя не наруши мълчанието, Моргана се реши и попита:
— Наистина ли Авалон е жертва на предателство? Каква е съдбата на свещените друидски символи?
Мълчание. Чуваше се само чуруликането на най-ранобудните птички и тихия ромон на Свещения извор, който пълнеше Огледалното езеро. Надолу по склоновете унищожените от бурята ябълкови градини напомняха на слезли ниско бели облаци, а малко над тях, на върха на Тор, силуетите на наредените в кръг камъни се открояваха на бледото утринно небе.
Продължаваше да цари пълна тишина. Но изведнъж Нимю потрепна и започна да шепне: