— Не мога да видя лицето му…
В същия миг повърхността на езерото се набразди, и Моргана видя в него един изгърбен силует, който се движеше бавно, с усилие… Видя стаята, където бе стояла мълчаливо зад Вивиан, когато Талиезин постави Екскалибур в ръцете на Артур — и чу отново гласа на стария Мерлин, който предупреждаваше… „Недей — за непосветения докосването до нашите светини е равностойно на смърт!“ Моргана имаше чувството, че не говори Нимю, а сам Талиезин… но този, който бе влязъл в стаята, бе посветен, беше самият Мерлин Британски — и той извади копието, чашата и блюдото от скривалището, скри ги под наметалото си, и тръгна да прекосява Езерото — тръгна към другия бряг, където Екскалибур проблясваше в мрака, сякаш за да го насочи към себе си… Свещените символи бяха събрани отново.
— Мерлин! — прошепна удивена Ниниан. — Но защо?
Моргана знаеше, че лицето й бе като изсечено от камък, когато проговори:
— Веднъж той дори ми каза, че иска да постъпи така. Каза, че сега Авалон е далеч от света, затова неговите светини трябва да бъдат изнесени там, където могат да служат на Боговете, независимо от това с какво име ги наричат хората…
— Но той иска да ги оскверни — разгорещи се Ниниан, — да ги постави служба на онзи Бог, който иска да прогони другите богове…
В настъпилата тишина до слуха на Моргана достигна песента на монасите. В този миг се появи слънцето и ослепителната му светлина заля Огледалното езеро, превърна го В течен огън — ярък, всепоглъщащ… Изгряваше не слънцето, а гигантски огнен кръст, обгърнал цялото небе. Притихналата утринна земя се къпеше в лъчите му… Моргана затвори очи и покри лицето си с ръце.
— Нека отидат там, където са нужни на хората, Моргана — прошепна Рейвън. — Богинята няма да изостави своето…
Моргана продължаваше да чува тихото пеене на монасите „Кирие елейсон… Христе елейсон…“ — „Господи, помилуй… Христе, помилуй…“
Свещените друидски предмети бяха просто символи — сигурно Богинята бе допуснала това да се случи като знак, че на Авалон вече няма нужда от тях, че трябва да се появят в света на хората, за да им помогнат…
Огненият кръст продължаваше да изгаря очите на Моргана — тя отново покри лице с ръце и се обърна гърбом към светлината.
— Дори аз нямам право да освободя Кевин от дадената дума. Той се е заклел със страшна клетва, когато встъпи в свещен брак с нашата земя — заложи живота си на мястото на краля. Сега е нарушил обета си и е обречен. Но преди да накажа предателя, трябва да възпра предателството. Друидските светини трябва да се върнат на Авалон, дори ако се наложи да ги донеса тук със собствените си две ръце. Веднага тръгвам за Камелот.
Нимю прошепна:
— Аз също ли трябва да дойда? Аз ли съм тази, която трябва да отмъсти за Богинята? — и Моргана видя съвсем ясно това, което трябваше да предприеме. Тя самата трябваше да върне светините на Авалон. Те бяха поверени на нея и ако само бе намерила сили в себе си да заеме мястото, което й се полагаше по право, вместо да предпочете собственото си спокойствие, никога нямаше да допусне това предателство. А Нимю — Нимю щеше да накаже предателя.
Кевин никога не беше виждал Нимю. Единствено нея не бе срещал никога на Авалон, защото досега тя винаги бе живяла в пълна самота. И както става винаги, когато Богинята иска да накаже някого, Кевин щеше да стигне до унищожението си благодарение на собствената си слабост.
Моргана заговори бавно, стиснала юмруци… Как бе възможно някога да е изпитвала съчувствие към него?
— Ти също ще потеглиш към Камелот, Нимю. Но ще отидеш като племенница на кралица Гуенхвифар и дъщеря на Ланселет. Ще помолиш кралицата да те приеме в свитата си. Ще я помолиш също да не казва никому, дори на крал Артур, че си живяла на Авалон. Ако е необходимо, казвай, че си приела християнството. Там ще срещнеш Мерлин. Той има една голяма слабост — убеден е, че жените се гнусят от него, защото е грозен и сакат. Но за жената, която покаже, че не се бои и не се отвращава от него, за жена, която ще събуди отново мъжествеността у него, той би сторил всичко, би дал дори живота си… Нимю — продължи Моргана, взряна право в уплашените очи на момичето, — ти ще го прелъстиш, ще го подмамиш в леглото си. Ще го привържеш към себе си с такива заклинания, че да стане твой роб — телом и духом.
— А после — попита Нимю, цялата разтреперана, — какво трябва да сторя после? Да го убия ли?
Моргана понечи да отговори, но Ниниан я изпревари:
— Такава смърт би била прекалено бърза и милостива за такъв престъпник като него. Ти трябва да го увлечеш подир себе си, да го омаеш така, че да се съгласи да дойде отново на Авалон. И тук той ще загине със смъртта на прокълнатите — ще понесе наказанието за предателството си в дъбовата гора.