Сетне ги обзе безбрежно спокойствие. Сълзите на Рейвън пресъхнаха и тя заспа толкова дълбоко, че Моргана се уплаши да не е мъртва. За миг сърцето й спря от ужас и тя си каза: „Длъжна съм да я оставя да върви по своя път, дори ако потъне в сянката на смъртта, щом така повелява Богинята…“
Дори не можеше да заплаче.
Около крепостните врати на Камелот тази сутрин цареше същинско стълпотворение. Никому не мина и през ум да се вгледа в двете стари, дрипави селянки, които се присъединиха към потока от хора, влизащи в крепостта. Моргана бе свикнала на шума и суматохата, които наставаха по големи празници; но Рейвън, живяла изолирано дори на такова спокойно място като Авалон, веднага пребледня като смъртник и потъна цялата в гънките на окъсания си шал. Моргана също внимаваше да не показва много лицето си — можеше да се намери някой, който да познае лейди Моргана, макар и с прошарени коси и облечена като бедна селянка.
Някакъв търговец на добитък прекосяваше двора на крепостта, подкарал теле пред себе си. Той се блъсна в Рейвън и веднага започна да я ругае, а тя само го гледаше уплашено. Моргана бързо каза:
— Сестра ми е глухоняма — и лицето на човека мигновено се смекчи.
— Горката женица — отвърна той. — Виж, в долния край на голямата зала дават храна на всеки, който пожелае. Промъкни се натам със сестра си и ще можете да видите как влизат благородниците. Кралят и един от свещениците пак са подготвили нещо за днес. Вие идвате отдалеч и сигурно не знаете, но на голям празник кралят винаги ни показва нещо чудесно, а казват, че това, което щяло да стане днес, било истинско чудо.
„Не се и съмнявам“, каза си пренебрежително Моргана, но благодари на човека, без да забравя да говори на груб селски диалект, който познаваше добре от предишните си странствания. После поведе Рейвън към долната част на тронната зала, която беше вече препълнена — всеизвестна бе щедростта на крал Артур, особено на такива празници, и тези хорица се надяваха това да бъде най-хубавото им ядене през годината. Навсякъде миришеше на печено месо и повечето от хората, които се блъскаха и си проправяха път редом с тях, обсъждаха предстоящата вечеря. Що се отнася до Моргана, от миризмата на месо само й се повдигаше, а като виждаше и нарастващия ужас на Рейвън, й се прииска да излязат навън.
„Тя не трябваше да идва тук. Аз съм тази, която не разбра, че над светините ни е надвиснала опасност; аз не разбрах, че Мерлин ще ни предаде. Аз съм длъжна да намеря изход; но изпълня ли веднъж задачата си, как ще съумея да се добера до Авалон? Ще ме преследват, а Рейвън е на края на силите си“.
Най-сетне успяха да намерят един ъгъл, откъдето можеха да виждат доста добре всичко, което ставаше наоколо, без някой да им обръща внимание. В другия край на просторната зала беше огромната трапеза на ирландските крале — Кръглата маса. Славата й се носеше из цялата страна — разправяха легенди за нея, за подиума, на който седяха кралят и кралицата, за това как на мястото на всеки рицар и член на братството е написано името му. Стените бяха окичени с пъстроцветни знамена. След годините, прекарани в отшелничество на Авалон, ярките цветове, целият този блясък и пъстрота дразнеха Моргана и й се струваха вулгарни.
След време тълпата зашумя, после от всички страни закънтяха тромпети и наоколо всички зашепнаха. Моргана си каза: „Колко странно ще бъде да гледам кралския двор отстрани, след като толкова дълго време съм била част от него!“ Кай вече отваряше високите двери на другия край на залата, и Моргана изведнъж изтръпна — Кай щеше да я познае, както и да е облечена. Но не, нямаше защо да се бои — никога не би му хрумнало да погледне към нея.
Колко ли години бяха изтекли в блажен покой на Авалон? Моргана нямаше представа. Но Артур изглеждаше все така строен, висок, дори още по-величествен, косата му бе все така светлоруса, та не можеха да се различат сребърните кичури из грижливо сресаните му къдрици. Гуенхвифар също бе още стройна, с изправена снага под пищната празнична одежда, макар че Моргана успя да забележи, че гърдите й са вече отпуснати.
— Колко млада изглежда кралицата! — измърмори някаква жена в съседство с Моргана. — Артур я взе за жена в същата година, когато аз родих първия си син, а я ме вижте сега! — Моргана хвърли неволно поглед към жената, и видя, че е беззъба и превита одве, та чак изглеждаше гърбава. — Чувах, че онази вещица, сестрата на краля, феята Моргана, им дала талисмани, та да останат вечно млади…