Моргана сплете ръце в най-искрената молитва през живота си. Зовеше с цялата си душа: „Аз съм се заклела да ти служа като твоя жрица, майко! Умолявам те да изпълниш волята си чрез мен — предавам се в твои ръце!“
Силата нахлу в нея — в тялото и душата й, изпълваше я, извисяваше я… Моргана вече не чувстваше ръцете на Рейвън, която я подкрепяше да стои права — докато се изпълваше със сила, както чашата се пълни с осветеното вино…
Моргана пристъпи напред — висока, величествена, осияна от божествено присъствие и видя как Патрициус отстъпи онемял. Не изпитваше страх, макар че знаеше — докосването на Светата утвар от непосветени носи смърт. В някакъв отдалечен ъгъл на съзнанието й изникна въпросът как Кевин е съумял да предпази епископа. Нима е предал и последната свещена тайна?
Сега разбра, че целият й досегашен живот е бил подготовка за този миг, в който Богинята слезе в нейното тяло и вдигна свещената чаша до устните.
После разправяха, че девица в бели одежди взела свещената чаша и обиколила с нея залата; други пък казваха, че вихър се извил в залата и се понесъл божественият звук на много арфи. Моргана помнеше само едно — когато вдигна в ръце чашата, тя засия като огромен скъпоценен камък, като рубин, като живо, трептящо сърце, чиито удари тя чувстваше с пръстите си… Моргана пристъпи към епископа и той падна на колене, а тя прошепна:
— Пий. Духът на Единосъщия е с нас…
Епископ Патрициус отпи от чашата, а Моргана се почуди какво ли вижда той в този миг. Но той остана зад нея, а тя продължи — самата чаша в ръцете й я водеше. Струваше й се, че около нея шумят огромни криле, вдъхваше прекрасно ухание, което не бе нито парфюм, нито тамян… По-късно някои казваха, че чашата станала невидима; други пък я били видели да сияе ослепително, като огромна звезда, та никой не можел да погледне право към нея… А после всеки в залата видял пред себе си отбрани храни, за всекиго — това, що най — обичал… Много пъти след това Моргана чу тази легенда и разбра, че бе държала в ръцете си свещеното котле на Сиридуен. Но за другите видения нямаше обяснение, а и не търсеше — такава бе волята на Богинята и нека тя се изпълни и сега, както винаги…
Когато застана пред Ланселет, Моргана го чу как шепне, изпълнен със страхопочитание:
— Ти ли си, майко? Или сънувам?
Моргана поднесе чашата към устните му с безкрайна нежност — днес тя въплъщаваше майката за всеки от тях. Дори Артур коленичи, когато застана пред него с чашата.
„Аз съм и Девата, и Майката — тази, която дава живот и отсъжда смърт. Този, който ме пренебрегва, за да призовава други имена, няма да бъде отминат от възмездието… Знайте, че аз съм навсякъде…“
От всички присъстващи в залата я разпозна само Нимю, която я гледаше с широко разтворени, удивени очи; да, Нимю също можеше да долови божественото присъствие, в каквато и да е форма.
— Ти също, дете мое — прошепна Моргана с болка в гласа и Нимю коленичи, за да отпие от чашата, а Моргана почувства, че душата й ликува — тук бе отмъщението, и си каза: „Да, това също е част от мен“.
Усети, че губи сили, но Рейвън я подкрепи… Рейвън беше до нея и й помагаше да държи чашата. Или само така й се струваше, а Рейвън си бе все още там, свита в ъгъла, и я подкрепяше със силата на съзнанието си, със силата, която изпълваше тях двете, докато самата Богиня държеше чашата? По-късно Моргана сама не можеше да разбере дали всъщност тя бе държала чашата или и това бе само привидност — част от вълшебството, което тя бе сътворила, за да слезе Богинята сред тях — вълшебството, което бе пленило всички на този ден… Не, може би все пак тя бе тази, която обиколи голямата зала с чашата в ръце и всички, мъже и жени, коленичеха и отпиваха от нея, обзети от дълбока почит, тя бе тази, която сякаш носеха невидими криле, чийто полъх се носеше из залата… Тогава пред нея се изпречи лицето на Мордред.
„Аз не съм твоя майка, а Майка на всичко живо на тази земя…“
Галахад бе пребледнял, изтръпнал от благоговение. Сигурно в негови очи свещената чаша съдържаше светата Христова кръв. Нима това има някакво значение? Един след друг пред нея се прекланяха Гарет, Гауейн, Лукън, Бедиуир, Паломидес, Кай… Всички до един — от най-старите рицари на Кръглата маса до най-младите, много от които Моргана не познаваше по лице. Стори и се, че витаят някъде в небесните сфери, между световете, и редом с тях вървяха всички, които ги бяха напуснали отдавна — те бяха пак заедно около Кръглата маса, за да приемат Свето причастие на този паметен ден — Екториус, Лот, загинал преди много, много години в битката при Маунт Бадон; младият Друстан, убит в пристъп на ревност от Марк; Лайънел; Борс; Балин и Балан, отново ръка за ръка, отново свързани от братска обич отвъд дверите на смъртта… Всички, които някога бяха заемали място на Кръглата маса — сега и преди, се събраха в този момент — извън времето, и над тях бдяха мъдрите очи на Талиезин. И тогава видя пред себе си Кевин, коленичил, и поднесе чашата и към неговите устни…