„Дори на теб прощавам всичко на този ден… Каквото и да ни очаква в бъдеще“.
Най-сетне Моргана поднесе чашата и към собствените си устни и отпи. Сладък бе вкусът на водата от Свещения извор — и сетне, когато видя, че всички са седнали отново, ядат и пият, тя също постави в устата си залък хляб — а той имаше вкусът на медените питки, които Игрейн печеше за нея — в отдавна отминалите години на детството й в Тинтагел.
И Моргана постави чашата обратно на олтара, където тя засия като звезда…
„Сега! Сега е моментът! Рейвън, магията! Върховното усилие, с което някога друидите скриха Авалон от външния свят… Сега трябва да изчезнат чашата, блюдото и копието — да напуснат завинаги света, да се върнат на сигурно място, в Авалон, та никога вече да не бъдат осквернени от докосването на смъртен човек! Никога вече няма да послужат и на нас, в свещения каменен кръг, защото вече са били на християнски олтар… Но няма да ги оставя в ръцете на тези, чийто Бог не приема друга истина, освен своята…“
Рейвън бе до нея, стиснала здраво ръката й, но имаше и някой друг, чувстваше докосването на други ръце, незнайно чии… За последен път прошумоляха големите криле над хората в залата, силен вятър се изви над тях — и после всичко изчезна, сякаш не е било. Силна слънчева светлина озари залата — и всички видяха, че олтарът е празен. Върху посмачканата бяла покривка нямаше нищо. Моргана видя ясно бледото, уплашено лице на епископ Патрициус.
— Бог бе сред нас — прошепна той, — днес пихме виното на живота от Светия Граал…
Гауейн скочи на крака.
— Кой открадна свещения съд? — извика той. — Видяхме го само покрит… Кълна се да тръгна на път, да го намеря и да го върна отново в този двор! Дванадесет месеца обричам да прекарам в търсене на Граала, за да го видят очите ми, но този път в пълния му блясък…
„Можеше да се очаква, че Гауейн ще е първи“, каза си Моргана, „винаги и навсякъде той първи е готов да се изправи срещу неизвестността!“ Но по този начин той подпомагаше несъзнателно нейните планове.
Стана Галахад, все така блед, силно развълнуван, сякаш обвит в сияние.
— Дванадесет месеца ли, сър Гауейн? Кълна се, че обричам целия си живот на търсенето на Светия Граал! Ако е необходимо, ще бродя цял живот, докато го видя ясно пред себе си!
Артур протегна ръка и понечи да проговори, но всички бяха изпаднали в трескаво състояние — говореха един през друг, викаха, всеки искаше по-скоро да положи обет и да тръгне по следите на Граала.
„Сега вече няма кауза, по-скъпа на сърцата им“, каза си Моргана. „Войните бяха спечелени и в родината им цари мир. Цезарите са проявявали достатъчно разум да впрягат в мирно време легионите в строеж на пътища и завоюване на нови земи. Сега всички тук са убедени, че търсенето на Граала ще ги сплоти, ще им върне духа на бойното другарство. Сега отново наистина са рицари на Кръглата маса — но този път обетът им ще ги разпилее по четирите краища на света… И то в името на този Бог, който ти предпочете пред вярата на Авалон, Артур! Богинята винаги намира начин да изпълни присъдата си…“
Мордред бе станал и започна да говори, но в същия миг Моргана видя Рейвън, която се бе свлякла на пода. Около нея старите селянки продължаваха да бъбрят за ястията и напитките, които бяха опитали. Никой не забелязваше падналата Рейвън.
— И какво вино беше — бяло, ароматно, с вкуса на пресен мед и зряло грозде… Веднъж, преди много години, съм пила такова…
— И сладкиш със сливи и стафиди, и сос от червено вино… Никога не съм яла нещо по-вкусно!
А Рейвън лежеше — безмълвна, бяла като лицето на самата смърт. Моргана се наведе над нея и разбра това, което бе предположила още щом я видя паднала на земята. Силата на магията просто бе смазала уплашената стара жена — тя бе успяла да устои, подкрепяна от съзнанието за това, което върши, докато Граалът не се бе озовал обратно на Авалон. Бе дала самоотвержено и последната капчица от жизнените си сили, за да помогне на Моргана за делото на Богинята. Сетне, когато силата на свръхестественото присъствие ги напусна, с нея отлетя и животът на Рейвън. Моргана притискаше с все сила тялото й, разтърсена от отчаяна, дива скръб.
„Сега убих и нея. Истина е — днес убих последния човек, когото съм обичала на този свят… Майко, Богиньо, защо не взе мен? Аз нямам за какво повече да живея, не обичам вече никого на този свят, а Рейвън през целия си живот не е причинила зло никому — никога!“