Дните минаваха един след друг в опустелия кралски двор в Камелот. За Гуенхвифар Нимю все повече се превръщаше в дъщерята, която никога не бе имала. Момичето се вслушваше почтително във всяка нейна дума, ласкаеше я незабележимо, и винаги бе готово да й помогне, с каквото може. Само едно нещо не харесваше кралицата у Нимю — тя прекарваше прекалено много време с Мерлин.
— Той може да твърди, че е приел Христовата вяра, детето ми — предупреждаваше я Гуенхвифар, — но в сърцето си е все същият стар езичник. Полагал е клетва съгласно варварските обичаи на друидите, от които ти сама се отрече — нали си виждала змиите на китките му!
Нимю плъзна пръсти по собствените си китки. Кожата им беше нежна като коприна.
— Но Артур също носи знака на змиите — възрази тя меко, — че дори и аз можех да го нося, братовчедке, ако не бях получила просветление. Мерлин е мъдър мъж, пък и няма друг в цяла Британия, който да свири на арфа като него.
— Но той е и връзка с Авалон, която не желаеш да прекъснеш — каза Гуенхвифар по-остро, отколкото всъщност искаше.
— Не, не — отвърна Нимю. — Моля те, братовчедке, никога не говори с него за това. Той никога не ме е виждал на Авалон, не ме познава, и не бих искала да ме има за вероотстъпница…
Изглеждаше толкова притеснена, че Гуенхвифар каза с обич:
— Щом искаш, няма да му казвам. Не съм споменавала дори пред Артур, че си дошла при нас от Авалон.
— Толкова обичам музика, и най-вече арфа — продължи настоятелно Нимю. — Нали мога да продължа да разговарям с него?
Гуенхвифар се усмихна снизходително.
— Баща ти също е добър музикант — разправял ми е, че майка му е поставила арфа в ръцете, още когато бил прекалено малък, за да държи меч, и сама го научила как да дърпа струните. Щях да приема Мерлин по-лесно, ако се занимаваше само с арфата си, но той настоява да бъде съветник на Артур. — Тя потръпна и допълни: — Този човек изглежда просто чудовищно!
Нимю отговори търпеливо:
— Съжалявам, че си настроена против него. Та това не е по негова вина — сигурно той също би искал да е красив като баща ми или Гарет.
Гуенхвифар сведе глава.
— Знам, че е жестоко от моя страна, но от дете изпитвам отвращение към хора с физически недъзи. Все още не съм убедена, че видът на Кевин не ме е накарал да пометна последния път, когато се надявах, че ще износя живо дете. Нали, ако Бог е добър, то и всичко, което идва от него, трябва да е красиво, а грозното и изроденото — творение на дявола?
— Не — каза Нимю. — Не ми се вярва да е тъй. Та нали в Светото писание е казано, че сам Бог подлага хората на изпитания — нали Той е пратил проказа на Йов, и по негова воля китът погълнал Йона. Та нали тъкмо Божиите избраници са тези, които страдат най-много приживе, както е страдал Христос. Може дори да се каже, че тъкмо богоизбраните страдат повече от обикновените хора. А може би Кевин изплаща някой тежък грях, който е сторил в предишен живот.
— Епископ Патрициус винаги казва, че това са езически вярвания и че никой истински християнин не бива да се поддава на тези лъжи — че сме можели да се прераждаме. Ако е тъй, как бихме могли да отидем на небето?
Нимю се усмихна неволно, защото си спомни как преди много години Моргана й каза: „Никога повече не ме занимавай с това, което ти е казвал отец Грифин.“ Изпита желание да каже нещо подобно на Гуенхвифар, но запази спокойствие и продължи със сладък глас:
— О, не, братовчедке. Нали пак в Светото писание се разказва как хората питали Йоан Кръстител кой е той. Някои казвали, че Месията, когото очакват, ще е прероден пророк Илия, а пък Исус Христос казал: „Казвам ви, че Илия е сред вас, но вие не го познахте“, и хората разбрали, че говори за Йоан. Значи сам Христос е вярвал в прераждането — защо да не вярват и хората?
Гуенхвифар се зачуди откъде Нимю познава толкова добре Светото писание, след като е отрасла на Авалон. После си спомни как на моменти бе й се струвало, че и Моргана знае Светото писание по-добре от нея самата.
Нимю поде:
— Може би свещениците не ни разрешават да вярваме в прераждането, за да бъдем добри още в настоящия си живот. Други пък вярват, че не остава много време до свършека на света и Второто пришествие, и мислят, че ако хората се надяват да се поправят в друг живот, няма да имат време за това. Ако хората бяха убедени, че ще се преродят, биха ли се старали много да бъдат безукорни в сегашното си съществувание?