— Такава вяра ми се струва опасна — отвърна Гуенхвифар. — Ами ако хората са убедени, че рано или късно всеки ще достигне спасение — в един или друг живот, какво ще им попречи да грешат в сегашния, вярвайки, че рано или късно Божията милост ще ги осени?
— Струва ми се, че нито страхът от свещениците, нито Божият гняв, нито каквото и да било друго би възпряло човечеството от прегрешения — отвърна Нимю. — Човеците биха се отрекли от злото единствено ако достигнат висшата мъдрост през всичките си прераждания и осъзнаят, че грехът е безсмислен и рано или късно се заплаща.
— Тихо, дете! — възкликна Гуенхвифар. — Ами ако някой те бе чул да изказваш такива еретични мисли? Въпреки че — продължи тя след кратко замисляне; — след последния Великден и аз все повече се убеждавам, че Божията любов и милост са безгранични, и че може би някои грехове не Го гневят чак толкова, колкото ни карат да вярваме свещениците… Ето на, сега и аз говоря като еретичка!
Нимю се усмихна и си каза: „Не съм дошла в двора, за да просвещавам Гуенхвифар. Имам далеч по-сериозна и опасна мисия и не ми е работа да я водя към истината — а тя е, че рано или късно всеки ще достигне просветление.“
— Нима не вярваш във Второто пришествие, Нимю?
„Не“, отвърна на себе си Нимю, „не вярвам. Вярвам, че просветлените, какъвто е и Христос, идват само веднъж, след като в многобройни прераждания са постигнали висшата мъдрост, и след това отиват завинаги във вечността; но вярвам, че висшата мъдрост ще прати още и още просветлени, за да насочват човечеството по правия път — и че човечеството винаги ще посреща тези хора с кръст, клади и камъни.“
— Не е толкова важно в какво вярвам аз, братовчедке — важна е истината. Някои свещеници казват, че Бог е любов, а други, че идва с меча на отмъщението. Понякога си мисля, че действителното призвание на свещениците е да наказват хората, защото те не са се вслушали в думите на Христа за всеобщата любов. Затова Бог ги наказва с омраза и фанатизъм.
Нимю спря, за да не ядосва повече Гуенхвифар. Но кралицата каза само:
— Е, Нимю, познавам и такива свещеници.
— Но след като и сред свещениците има лоши хора — каза Нимю, — не виждам причини сред друидите пък да няма добри.
Гуенхвифар си каза, че в това разсъждение би трябвало да има някаква грешка, но тя не може да я открие.
— Може и да си права, мила. Но ми е неприятно да те виждам толкова често с Мерлин… Въпреки че и Моргана го харесваше… Даже на времето се говореше, че й е бил любовник. Винаги съм се чудила как придирчива жена като нея е могла да търпи докосването му.
Това бе новост за Нимю и тя реши да не го забравя. Може би така Моргана бе научила слабостта му, която сподели с нея? После каза:
— От всичко, на което ме учеха на Авалон, най-много обичах музиката, а от Светото писание най-много обичам да чета онзи псалмопевец, който казва да славим Бога с лютня и арфа. А Кевин ми обеща да ми намери арфа, защото не донесох тук своята. Мога ли да го повикам тук, братовчедке?
Гуенхвифар се поколеба, но не можа да устои на нежната усмивка на младото момиче и каза:
— Разбира се, дете мое.
11
Скоро след това дойде Мерлин — „Не“, каза си Нимю, „не трябва да забравям, че той не е вече Мерлин, а само Кевин Арфистът, който предаде Авалон“. Един прислужник носеше неговата „дама“. „Сега той е вече християнин“, продължаваше да мисли Нимю, „и не е задължен да спазва закона, според който непосветен човек няма право да пипа арфата му. Така поне по-лесно си намира помощник“.
Кевин се подпираше на две тояги и така влачеше напред осакатеното си тяло. Въпреки усилието той се усмихна на дамите и каза:
— Кралице, лейди Нимю, ще трябва да си представите как моят галантен дух ви прави поклона, който непокорното ми тяло отказва да изпълни.
Нимю прошепна:
— Моля те, братовчедке, покани го да седне — трудно му е да стои прав дълго време.
Гуенхвифар направи знак на Кевин да седне. За първи път бе доволна, че зрението й изневерява — поне не можеше да вижда ясно уродливото тяло на арфиста. За миг Нимю изпита страх, че помощникът на Кевин може да е от Авалон и да я разпознае, но човекът носеше одежди на дворцов прислужник. Как бе възможно Моргана или старата Рейвън да са виждали толкова напред в бъдещето, та да наредят тя да бъде отглеждана в пълно уединение — и по този начин сега да бъде единствената напълно обучена жрица от Авалон, която Мерлин изобщо не познаваше? Нимю приемаше, че е само пионка в голямата игра на съдбата. Изпратена бе да изпълни мисията си без други оръжия, освен красотата и съхранената си девственост — единствено с тяхна помощ тя трябваше да отмъсти на човека, изменил на Великата богиня.