Нимю взе една от възглавничките, поставени на нейния стол, и отиде да я подложи под ръката на Мерлин. Костите му направо стърчаха под кожата, а когато тя докосна лакътя му, изпита чувството, че подутите му стави направо горят. За миг я обзе съчувствие и тя се възбунтува срещу това, което трябваше да стори.
„Богинята сигурно ще може да си отмъсти и сама! Та този човек е страдал и страда достатъчно много и сега! Богът на християните е страдал продължение на един ден на кръста, а Кевин е като разпънат на кръст за цял живот в това обезобразено тяло!“
И все пак — имаше хора, изгорели на кладата за вярата си, които не бяха се пречупили и не бяха предали Мистериите. Нимю си наложи да бъде твърда. Обърна се към Мерлин и поде със сладък глас:
— Господарю Мерлин, би ли посвирил на арфата си за мен?
— За теб, лейди — отвърна с богатия си, плътен глас Кевин, — ще свиря колкото и каквото желаеш, и бих искал да съм като онзи древен бард, който можел да накара с музиката си дърветата да танцуват!
— О, не — отвърна Нимю с присмехулна гримаса. — Какво ли бихме сторили, ако тук нахлуят танцуващи дървета? Цялата зала ще потъне в пръст и после прислужничките на кралицата ще трябва да тичат с метли и парцали да я чистят. Нека дърветата си седят там, където им е мястото, а ти ми попей.
Мерлин придърпа арфата към себе си и засвири. Нимю се бе разположила в нозете му, на пода, вперила големите си очи в лицето му. Погледът, който Мерлин отправяше от време на време към девойката, напомняше на кралицата начина, по който голямо куче следи господаря си — предано и с обожание. Гуенхвифар приемаше това чувство като нещо естествено. Тя самата цял живот бе обект на преклонение, затова и погледът на Кевин не я накара да се замисли — това бе естествената дан, която мъжете плащаха на женската красота. Може би беше редно да поговори все пак с Нимю — момичето бе младо и можеше да се главозамае. Наистина, как бе възможно да седи толкова близо до този грозник и да не откъсва поглед от него?
Гуенхвифар бе леко озадачена от нещо в поведението на Нимю. Пълното съсредоточаване на момичето сякаш не се дължеше просто на удоволствието от великолепната музика. Не беше и непрестореното възхищение на младо и наивно момиче пред един зрял и опитен мъж. Не, не беше и предизвикано от внезапно лумнала страст — такова нещо Гуенхвифар би почувствала веднага и до известна степен би проявила разбиране — нали тя самата знаеше отлично как внезапно връхлита любовта и помита всичко по пътя си! Любовта я бе пронизала като светкавица и бе разрушила мигновено всякакви надежди, че бракът й с Артур би могъл да бъде щастлив. Да, нейната любов бе като проклятие, но тя знаеше от самото начало, че двамата с Ланселет не биха могли да се противопоставят на властта й. Затова бе свикнала да живее с мъката си — и би разбрала Нимю, ако и на нея се бе случило нещо подобно, колкото и неподходящ обект за страст да й се виждаше Мерлин. Но тук имаше нещо друго — Гуенхвифар не можеше да разбере какво точно и това я безпокоеше.
„Най-обикновено плътско привличане?“ Можеше да е и така, но от страна на Кевин — Нимю беше прелестна, и колкото и предпазлив да беше Кевин, такава красота би подлудила всеки мъж. Но не й се вярваше Нимю да е толкова неотразимо привлечена от Кевин, след като така упорито бе отблъсвала ухажванията на най-красивите млади рицари в кралския двор.
От мястото си в нозете на Мерлин Нимю почувства, че Гуенхвифар я следи с поглед, но не отклони очи от Кевин. „Наистина може да се каже“, Мислеше си тя, „че в момента го омагьосвам“. За да може тя да постигне целите си, необходимо бе Кевин да бъде изцяло в нейна власт — неин роб и жертва. Нимю отново потисна надигащото се у нея състрадание. Не биваше да забравя, че провинението на този човек бе нечувано — не само бе предал Мистериите и тайното познание, но бе допуснал и свещените друидски реликви да попаднат в ръцете на християните, да бъдат осквернени. Нимю потисна с усилие на волята си друга мисъл, която се роди в съзнанието й — че християните не искаха да осквернят, а да осветят по своему реликвите на старата вяра. Но нали те нямаха представа от дълбокия смисъл на Мистериите? Освен това Кевин безспорно бе клетвопрестъпник.
„И Богинята се яви — за да предотврати осквернението на реликвите.“ Нимю беше достатъчно добре обучена, за да съзнава ясно на какво е присъствала по Великден; дори сега потръпна при мисълта за видението, явило се пред рицарите на Кръглата маса на онзи празничен ден. Разбираше, че се е докоснала до нещо безмерно свято.