„Христос е казал, че искреното разкаяние пречиства от всякакъв грях…“
Но съдбата и законите на вселената не могат да бъдат пренебрегвани с лека ръка. Звездите няма да спрат вечния си път, само защото някой им е заповядал да спрат.
Да бъде тогава — може би това, че тя щеше да предаде Мерлин, бе само част от нещо, започнато от тях двамата още преди древните земи от преданието да потънат в морските вълни. Такава бе съдбата й и тя не смееше да й се противопостави. Мерлин бе престанал да свири. Ръката му нежно се сключи около нейната — без да съзнава какво върши, Нимю докосна с устни неговите. „Късно е. Нищо не мога вече да променя.“
Не. Нямаше да може да промени нищо от мига, когато бе преклонила глава и бе приела мисията, възложена й от Моргана. Всичко бе решено още в онзи далечен миг, когато бе положила клетвата на Авалон…
— Разкажи ми нещо повече за себе си — прошепна тя. — Искам да узная всичко за теб, господарю мой…
— Не ме наричай така. Името ми е Кевин.
— Кевин — повтори тя, едва доловимо, с нежен глас, и докосна леко ръката му с върха на пръстите си.
Ден след ден Нимю изплиташе своето заклинание — с докосване, погледи и прошепнати думи, а луната все повече клонеше към своята тъмна фаза. След първата бърза целувка тя се отдръпна като уплашена. „Но аз наистина съм уплашена. През живота си не съм се бояла така.“ Никога, нито веднъж през всички години, прекарани в самота, тя не бе предполагала, че е способна на такава страст, на такъв бурен копнеж; магията бе повлякла и нея по съдбовния път. Заклинанията усилваха желанието не само у него, но и у нея. Веднъж измъчен непоносимо от нежния й шепот, уж неволните докосвания, от мекия допир на косите й до лицето му всеки път, когато тя се навеждаше към него — Кевин се извърна и я сграбчи с такава сила, че тя започна да се боричка, за да се изтръгне от ръцете му, този път съвсем искрено уплашена.
— Не, не бива… Ти не си на себе си, моля те, пусни ме! — стенеше тя, но Кевин я притискаше все по-силно, заровил лице в гърдите й, и я обсипваше с целувки, докато Нимю започна да вика отчаяно: — Страх ме е! Страх ме е!
Той я пусна и се отдръпна. Гледаше я замаяно, дъхът му излизаше мъчително, с хриптене. Сетне затвори очи и остана известно време така, обезобразените му ръце почиваха отпуснати на коленете му. После зашепна:
— Любов моя, скъпа моя бяла птичко, прости ми… Прости ми, любима моя… Сега Нимю разбра, че може да използва дори съвсем искрения си страх за своите цели и веднага захлипа:
— А аз ти вярвах… Доверявах ти се…
— Не биваше да ми вярваш — каза той прегракнало. — И аз съм мъж като всички останали… — тя трепна, дочула горчивата мъка в гласа му. — Аз съм мъж от плът и кръв и те обичам, Нимю, а ти си играеш с мен като с кученце и очакваш да бъда кротък като скопен кон. Да не би да мислиш, че като съм сакат, съм лишен и от мъжественост?
И Нимю видя съвсем отчетливо картината, която се бе появила в неговото съзнание — споменът за мига, когато за първи път бе употребил тези думи. Бе ги отправил към първата жена, дошла при него по своя воля. Нимю видя Моргана, отразена в очите и мислите му — но това не бе онази Моргана, която познаваше тя, а една тъмнокоса жена с прекрасен глас и непреодолим чар, но в нея имаше и нещо ужасяващо — той я бе обожавал, но се бе и страхувал от нея, защото и през замайването, причинено от страстта, бе видял мига, когато щеше да удари светкавицата…
Нимю протегна треперещите си ръце към него. Той нямаше да разбере вълнението й. Опита се да защити съзнанието си срещу нахлуващите в него мисли на Кевин и каза:
— Никога не съм мислила такова нещо. Прости ми, Кевин. Аз… не можех иначе…
„И това е самата истина. Богиньо, аз наистина не можех да постъпя иначе. Но все пак думите, които казвам, не означават това, което той чува“.
В изгарящото я желание се примеси и жал, и малко презрение. „Как бих събрала иначе сили да сторя това, което съм длъжна да сторя… Но един мъж, така явно във властта на желанието, може да изглежда и жалък… Аз също треперя цялата, желанието разкъсва и мен, но никога няма да се оставя да ме води поривът на тялото ми…“
Ето, затова Моргана й бе дала ключа към душата на Кевин, затова го бе предала в ръцете й. Сега бе моментът да каже думите, които щяха да укрепят силата на магията, да го предадат телом и духом в нейна власт, та да може тя да го върне на Авалон, където щеше да понесе заслуженото наказание.