— Не, почакай — каза той. — Реших, че все пак трябва да ти кажа някои неща, Моргана от Авалон. Някога ти бях казал, че съм посветил живота си в служба на Богинята, и с радост бих го дал за нея. Затова искам да разбереш, че всичко, каквото съм сторил, е било в служба на нея — на Великата майка.
— Нима се опитваш да кажеш, че в името на Богинята предаде нашите свещени реликви в ръцете на християните? — звънна презрително гласът на Ниниан. — Та ти си не само клетвопрестъпник, но и луд! Отведете предателя! — нареди тя, но Моргана направи знак на стражите да почакат.
— Длъжни сме да го изслушаме.
— Нещата стоят така — поде Кевин. — Казвал съм го и друг път, господарке — дните на Авалон са преброени. Назарянинът победи, и ние трябва да потъваме все по-дълбоко в мъглите, докато се превърнем просто в сън, в легенда. Нима искаш да вземеш със себе си и светите реликви, та да потънат и те в мрака, та никога да не видят изгряването на новия ден на човечеството? Дори ако е съдено Авалон да потъне в небитието, редно е нашите светини да останат на света, в служба на божественото начало — независимо от името, с което хората ще се обръщат към Бога. И тъкмо заради стореното от мен Богинята слезе поне веднъж в света на човеците — и този ден няма да бъде забравен никога. Хората ще помнят и търсят Граала, Моргана, дълго след като ти и аз ще сме се превърнали в приказки за деца, разказвани пред огнището. Не мисля, че това е лошо, а и ти би трябвало да мислиш същото — ти, която държа в ръцете си светата реликва като Нейна върховна жрица. А сега можеш да постъпиш с мен, както пожелаеш.
Моргана сведе глава. Споменът за онзи миг на възторг и божествено прозрение, когато държеше в ръцете си Граала и духът на Великата майка се въплъти в нея, щеше да остане в душата й до смъртта; животът на всички, които бяха в тронната зала на Камелот на онзи ден, нямаше вече да е същия, независимо от това, че всеки бе разбрал видяното по своему. Но сега тя бе длъжна да се изправи пред Кевин с лика на Богинята — отмъстителка, като старицата Смърт, разярената дива свиня, която разкъсва собствените си малки, Великият гарван, Разрушителката…
А той бе дал толкова много на Богинята. Моргана посегна да го докосне с ръка, защото под пръстите си видя това, което бе виждала и друг път, преди много години — един оголен череп…
„… Той сам я вижда — вижда собствената си смърт, както я виждам и аз… Но аз няма да допусна да го измъчват. Той каза истината; извършил е всичко в името на Богинята, а сега и аз трябва да изпълня своя дълг…“
Тя почака, за да е уверена, че гласът й няма да затрепери. Когато проговори, в далечината се чу тътен на гръмотевица.
— Богинята е милостива. Отведете го, както ви бе наредено, в дъбовата горичка, но там го убийте бързо — с един — единствен удар. Погребете го под големия дъб и нека от днес нататък там не стъпва човешки крак.
— Кевин, последни Вестителю на боговете, аз те проклинам да забравиш себе си, да се родиш отново без жреческото си познание и без просветление, проклинам те всичко, което си извършил досега на тази земя, да бъде заличено и ти да се върнеш сред родените само веднъж. Сто пъти ще трябва да се връщаш на земята, арфисте Кевин, винаги да търсиш лицето на Богинята и никога да не го откриваш. Но накрая, някогашни Мерлин, аз ти го казвам — накрая, когато тя те потърси, бъди сигурен, че ще те намери отново.
Кевин я гледаше право в очите. После се усмихна с особената си, нежна усмивка и каза почти шепнешком:
— Прощавай, Повелителко на езерото. Кажи на Нимю, че я обичах… А може би ще й го кажа сам. Защото мисля, че ще мине много, много време, докато ти и аз се срещнем отново, Моргана.
Далечният гръмотевичен тътен прозвуча като завършек на думите му.
Моргана потръпна, докато го гледаше как се отдалечава, накуцвайки между стражите, без да се обърне нито веднъж.
„Защо се чувствам посрамена? Та аз проявих милост; имах пълното право да не отменям мъченията му. Сега и мен ще нарекат предателка и малодушна — редно бе дърветата в дъбовата горичка да треперят от воплите му, трябваше да бъде докаран дотам, че да моли за смъртта… Толкова ли съм малодушна наистина, че не смея да подложа на мъчения един мъж, когото някога съм обичала? Може би е съдено смъртта му да бъде лека, а после Богинята да отмъсти на мен? Така да бъде, дори ако е съдено аз да срещна смъртта, която нямах сили да присъдя нему.“
Тя се присви, вперила поглед в сивите облаци, надвиснали над Авалон.