„Те всички са образи на Богинята. Аз съм Богинята. Няма нищо повече от това“.
Не изпитваше особено желание да се допитва до магическото си огледало, но понякога, когато луната криеше лика си, тя все пак отиваше да пие вода от извора и да потърси във водите образи от външния свят. Но виждаше неясни отломки от картини, достатъчни само да възбудят любопитството й. Виждаше как рицарите на Кръглата маса скитат по света, как всеки следва мечтата си, как всеки е воден от проблясъци, от отражения на Божественото прозрение, но знаеше, че никому не е съдено да види отново истината, да съзре светия Граал. Някои забравяха защо са тръгнали на път и започваха да търсят приключения; други срещаха повече приключения, отколкото им бяха необходими, и загиваха; едни вършеха добро, други — зло. Един или двама видяха в съня си своя Граал — и го последваха в друг живот. Други, следвайки своето тълкувание на пророчествата, тръгваха на поклонение към Светите земи; трети пък, следвайки новия вятър, повял надлъж и нашир над външния свят, се оттегляха да живеят в самота, ставаха отшелници и търсеха в своите пещери и колиби, далеч от света, истината в мълчание и покаяние — но дали успяваха да видят Граала или виждаха нещо друго, и какво бе то, Моргана не знаеше, а и не държеше да узнае.
Един или два пъти видя в езерото отражението на едно добре познато лице. Беше Мордред — в Камелот, неотстъпно до Артур. Виждаше и Галахад, тръгнал след сиянието на Граала, но след време престана да го вижда и се зачуди дали и той не е срещнал смъртта си.
Един-единствен път видя Ланселет. Беше полугол, облечен в животински кожи, с дълга, сплъстена коса — не носеше ни меч, ни броня, и тичаше през горите. Очите му блестяха безумно — неговият път не го бе довел до истината, а само до отчаяние и лудост. Много луни се смениха и Моргана все търсеше да го зърне отново в магическото огледало, но напразно. Накрая успя да го зърне за миг — спеше, гол, целият в рани, на слама, а около него се издигаха високите стени — на замък или затвор… И това бе последният път, когато го видя.
Дълго време Моргана бе убедена, че Богинята е отнесла Граала в небесните селения, та човечеството да не може да го оскверни, и бе доволна, че е станало така; чашата бе опетнена от причастието на християните, което бе не само вино, но и кръв, и тя не знаеше как би могла да се пречисти.
Далечни мълви долитаха от външния свят до ушите на Моргана; някои неща научи от старите свещеници, които намериха убежище на Авалон — някои от тях бяха християни, от тези християни, които бяха свещенодействали редом с друидите. Те бяха твърдо убедени, че техният Богочовек, Христос, действително е живял и е бил обучаван тук, на този остров. Сега бягаха от новото тълкувание на вярата, което отричаше всички други, и когато пристигаха на Свещения остров, разказваха по нещо за Граала.
Сега свещениците от външния свят твърдяха, че това наистина е била чашата, от която Исус Христос пил на Тайната вечеря, и че свещената чаша била отнесена на небето от ангел господен, и никога вече няма да се появи сред простосмъртните. Но се носеха и други слухове — че в извора на другия остров, Инис Уитрин, в този извор, който на Авалон пълнеше магическото огледало на Богинята, хората били виждали свещената чаша да проблясва в дълбините — затова и свещениците бяха започнали да го наричат Извора на Светия потир.
След време, когато старите свещеници бяха се установили на Авалон, до Моргана започнаха да долитат слухове, че Граалът се появил за миг на техния олтар. „Това трябва да е по волята на Богинята. Тя разбира, че те няма да го осквернят“. Но не можа да разбере със сигурност дали Свещената чаша действително се е появила в църквата на християните. Бяха я построили точно на мястото, където се намираше и църквата на Инис Уитрин — казваха, че на моменти, когато мъглите започваха да изтъняват, свещенослужителите от древнохристиянското братство на Авалон чували съвсем ясно песнопенията на монасите от Инис Уитрин. Като чуваше тези разкази, Моргана си спомняше деня, когато Гуенхвифар бе преминала през някаква пролука на мъглите и се бе озовала на Авалон.