— Останал е Артур — каза тя, — а също и Гауейн, и Гарет, и Кай, и много още, скъпи. И несъмнено те всички си задават ден след ден въпроса: „Къде е Ланселет?“ Наистина, защо си тук, а не при тях?
— Нали ти казах, понякога не зная какво върша. Сам не можах да си обясня защо потеглих насам — отговори Ланселет. — Но след като съм тук, трябва да те попитам — чувах, че Нимю е при теб — Моргана си спомни, че му го каза сама — дотогава той смяташе, че Илейн е пратила Нимю в манастир. — Кажи ми, как е тя? Добре ли се чувства тук, за жрица ли я обучаваш?
— Толкова ми е мъчно, Ланселет — каза Моргана. — Като че ли имам само тъжни вести за теб. Нимю умря… преди година.
Нямаше да му казва нищо повече. Ланселет не бе разбрал нищо за предателството на Мерлин, не знаеше и за появата на Нимю в кралския двор. Научеше ли нещо повече, това само щеше да увеличи мъката му. Той и не запита нищо, само сведе очи към земята и въздъхна дълбоко. После каза:
— И най-малката ми — малката Гуенхвифар… Тя пък се омъжи в Долна Британия, а Галахад е погълнат от търсенето на Граала. Така и не опознах децата си. Всъщност, не се и опитах — казвах си, че те са всичко, което мога да дам на Илейн, затова й ги предоставих изцяло, дори и момчето. Когато потеглихме от Камелот, яздих известно време с Галахад, и за десетина дни узнах за него повече, отколкото бях научил през шестнадесетте години от раждането му досега. Мисля си, че ако доживее да наследи престола от Артур, ще стане добър крал…
Погледът, който отправи към Моргана, бе почти умолителен — искаше тя да го успокои, но Моргана нямаше какво да му каже. Накрая отвърна:
— Да, ако доживее да наследи престола, би бил добър крал — но християнин.
Стори й се, че изведнъж всички обичайни звуци на Авалон затихнаха около нея — дори вълните на езерото спряха да се плискат о брега, притихнаха и крайбрежните тръстики, сякаш за да чуят по-добре думите й:
— Ако се върне жив, или пък ако се откаже от търсенето на Граала и се прибере преждевременно, той ще бъде крал, но ще управлява, както го съветват свещениците, и ще наложи една религия в цялата страна.
— Дори да е тъй, такава трагедия ли би било това, Моргана? — запита тихо Ланселет. — Не виждаш ли — християнският Бог донесе духовно възраждане на страната ни… Няма нищо лошо в това, че настана време хората да забравят древните мистерии.
— Но те не са забравили мистериите — възрази тя — просто им е много трудно да ги следват. Трябва им Бог, който да се грижи за всичко вместо тях самите, който да не иска от тях да се борят, за да достигнат просветление, а да ги приема такива, каквито са, и да обещава опрощение на всичките им грехове. Такова нещо е невъзможно и никога не може да бъде — но може би това е единственият начин, по който непросветените са в състояние да понесат мисълта за Божественото.
Ланселет се усмихна горчиво.
— Може би човечеството не желае да приеме вяра, съгласно която всеки трябва да се бори — живот след живот, за да постигне сам спасението на душата си. Те не искат да чакат Божията справедливост — искат да я видят сега, веднага. Това е, което им обещават свещениците.
Моргана съзнаваше, че той е прав, и наведе глава, обзета от мрачни мисли.
— И тъй като действителността се вае от мислите на хората, тъй и ще бъде — Богинята съществуваше, докато хората се прекланяха пред нея, и се въплъщаваше във форма, достъпна за тях. А сега те ще си създадат Бога, когото търсят — и може би той ще е такъв, какъвто заслужават.
Така е било откак свят светува — действителността е такава, каквато я виждат хората. Докато в очите на човечеството древните богове и богини бяха благосклонни, дарители на живот, такава бе към тях и природата. Откак свещениците научиха хората да приемат природата като нещо чуждо и враждебно, а подчинението на природните закони за нещо порочно, откакто старите богове бяха обявени за демони, те действително се превърнаха в източници на зло за човечеството. Благодарение на тях тази част от човешкото съзнание, което сега хората се стремяха да потиснат и контролират, отново и отново надигаше глава — старите богове бяха сега демони на човешкото съзнание и не можеха да бъдат овладяни.
Моргана внезапно си припомни нещо, което веднъж, много отдавна, бе попаднало пред очите й, докато прелистваше безцелно книгите на придворния свещеник на Уриенс в Уелс.
— И тъй, хората ще следват примера на онзи апостол, който писал, че трябва да са като евнуси, за да влязат в Царството Божие. Не искам да живея в такъв свят, Ланселет.
Рицарят уморено въздъхна и поклати глава.
— На мен той също не ми харесва, Моргана. Но може би пък той ще бъде по-простичък от нашия свят, и на хората ще им е по-лесно да знаят кое е добро и кое — лошо. Затова и тръгнах да търся Галахад. Убеден съм, че макар и християнин, ще бъде много по-добър крал от Мордред.