Моргана сви юмруци и ги скри в ръкавите на дрехата си.
„Аз не съм Богинята! Не е моя работа да избирам между двамата!“
— Дошъл си да го търсиш тук, Ланселет? Та той никога не е бил един от нас. Моят син, Гуидиън… искам да кажа, Мордред, бе отгледан на Авалон. Ако той бе напуснал двора на Артур, би могъл да дойде тук. Но Галахад? Та той е набожен като майка си Илейн — би се ужасил дори при мисълта да се озове в този свят на феи и вълшебници!
— Пак ти напомням — аз го търся, но защо съм се озовал тук, не знам — каза Ланселет. — Опитах се да достигна Инис Уитрин, острова на свещениците, защото чувах слухове за неземна светлина, която се явявала понякога в тамошната църква. Знам също, че са прекръстили свещения извор и сега го наричат Извор на Светия потир. Предполагах, че Галахад може да се е упътил насам. Сигурно навикът ме е отклонил по пътя към Авалон.
Моргана вдигна глава и го загледа право в очите.
— Какво мислиш за това търсене на Граала, Ланселет?
— Сам не знам, братовчедке — отвърна той. — Когато положих обет да диря Граала, се чувствах също тъй, както когато на времето тръгнах да убия дракона на стария Пелинор. Помниш ли, Моргана? Никой от нас не вярваше, че драконът съществува, и все пак в края на краищата аз се изправих срещу него и го убих. Това, което знам със сигурност е, че неземно свято присъствие бе осенило Камелот в деня, когато пред очите ни се яви Граалът.
— Моргана понечи да го прекъсне, но той продължи с внезапна ярост.
— Не, Моргана, не се опитвай да ми кажеш, че това е игра на съзнанието ми. Ти не си била там и не знаеш какво се случи тогава! За първи път в живота си бях в състояние да повярвам в Мистерията на нещо извън и над човешкия живот! Затова и тръгнах, привлечен от видението, макар и през цялото време част от мен да вярваше, че това е лудост. Известно време яздих с Галахад, но неговата ненарушима вяра още повече усилваше съмненията ми — той е толкова чист, вярата му — тъй простичка и искрена! Чувствах се стар, с осквернена душа… — Ланселет сведе надолу очи. Моргана видя, че преглъща мъчително. — Затова и реших, че двамата трябва да се разделим — боях се да не разруша сияйната чистота на вярата му… После не знам накъде съм се упътил. Сякаш мъгла се спусна над съзнанието ми. Следващите месеци са потънали в мрак за мен. Боях се, и сега се боя, че Галахад ще узнае всички грехове, с които обремених живота си — и че ще ме презре заради това.
От възбуда Ланселет бе повишил глас и за миг нездравият блясък на безумието отново се появи в очите му. Моргана с ужас си спомни голия мъж, когото бе видяла в магическото си огледало да тича из горите. Прекъсна го припряно:
— Не мисли за това време, мили. То вече е минало.
Той си пое дълбоко дъх и тя видя как трескавият блясък изчезва от очите му.
— Сега имам една мисия, и тя е да открия Галахад. Не знам какво е видял тогава пред себе си — може би ангел? Не знам защо Граалът привлича тъкмо него много по-силно, отколкото останалите. Мисля също, че от всички рицари единствено Мордред не е видял нищо, или пък ако е видял, никога нищо не е споменавал за това.
„Моят син е отраснал на Авалон; той винаги би разпознал магията на Богинята“, каза си Моргана и понечи отново да обясни на Ланселет какво точно е видял. Той също бе прекарал детството си на Авалон, бе обучаван в древната мъдрост. Моргана не биваше да го остави да си въобразява, че е присъствал на някаква християнска мистерия. Но се сети за странните нотки в гласа му, размисли и се отказа да обяснява каквото и да било. Богинята го бе дарила с видение, което му носеше душевен мир. Не бе нейна работа да разбие спокойствието му с думите си.
Тя бе желала всичко това да се случи, бе се борила, за да се стигне дотук. Артур беше предал Богинята, и Богинята си отмъсти, като изпрати от светилището си вятъра, разпилял неговите рицари. Върховната ирония беше, че тъкмо най-силната проява на свещеното й присъствие трябваше да се превърне в най-силната и вълнуваща легенда на християнството. След малко Моргана протегна ръка към Ланселет и каза:
— Понякога ми се струва, че нашите решения и постъпки нямат никакво значение. Боговете ни движат по своя воля, колкото и да си въобразяваме, че решенията са наши. Ние сме просто пионки на висшите сили.
— Ако аз бях убеден в това — отвърна Ланселет, — бих полудял окончателно и необратимо.
Моргана се усмихна тъжно и каза:
— Аз пък бих полудяла, ако не бях убедена в това. Необходимо ми е да вярвам, че не съм имала власт да сторя нещо по-различно от това, което съм вършила.