Този път бе се постарала да избере такава, чиято смърт нямаше да е голяма загуба за никого. Дори готвачката имаше дузина помощници в повече.
Все още изпитваше известна погнуса от това, което трябваше да извърши първоначално. Кръвта, с която беляза челото и ръцете си, беше лепкава и противна, но Моргоуз имаше чувството, че може да види с просто око как от кръвта вече се отделя като лек дим освободената енергия, която й трябваше за магията. Луната се беше почти изпразнила — сърпът й проблясваше едва забележимо на небето. Тази, която очакваше зова й в Камелот, също знаеше това и беше готова. Моргоуз изчака мига, в който луната достигна точно определено място на небосвода, изля остатъка от кръвта в огъня и извика високо:
— Мораг! Мораг! Мораг!
Упоената жена пред огнището — Моргоуз си припомни смътно, че името й беше Бека или нещо подобно — се размърда. Мътните й очи започнаха да добиват някакъв израз. След миг тя се изправи. Изглеждаше облечена в красива и скъпа рокля — такива носеха придворните дами на Гуенхвифар. Беше изчезнал и грубият акцент на глуповато селско момиче — говореше внимателно, с изискания тон на благородна дама от южните земи.
— Ето ме. Очаквам заповедите ти. Какво ще заповядаш да сторя, Повелителко на мрака?
— Разкажи ми какво става в двора на Артур. Какво прави кралицата?
— Откак Ланселет замина, тя почти винаги е сама. Но нерядко вика при себе си младия Гуидиън. Чували са я да казва, че той й замества сина, който не й е било писано да роди. Сякаш напълно е забравила, че той е син на кралица Моргана — проговори момичето. Изисканите думи звучаха странно от устните на простоватото селско момиче с безизразни очи — сега вълшебното внушение бе изгубило сила и се виждаше, че дрехите й са грубо съшити от зебло.
— Все още ли сипваш онази отвара в чашата вино, която изпива преди лягане?
— Не е необходимо, повелителко — отвърна чуждият глас с устните на упоеното момиче. — Кралицата не е имала месечно кървене повече от години, затова и престанах да й давам отварата. Пък и кралят много рядко посещава спалнята й.
И последните страхове на Моргоуз се изпариха — нямаше и най-отдалечена възможност противно на всички очаквания Гуенхвифар да забременее на стари години. Нищо не можеше да попречи на Гуидиън да наследи престола. Пък и поданиците никога не биха приели недорасло дете за крал — особено след дългите години на мир, откак Артур бе заел престола. Да не говорим за това, че Гуидиън надали би имал скрупули да премахне един новороден съперник. Все пак бе по-добре да не се рискува — можеше да се повтори случаят с Артур, който оживя въпреки кроежите на Лот и собствените й опити да го унищожи, и можа да поеме короната на баща си.
„Прекалено дълго чаках. Още преди години Лот можеше да стане самодържец на Британия и аз да управлявам редом с него. Но сега няма кой да ме спре. Вивиан е мъртва; Моргана остаря; Гуидиън ще ме направи велика кралица. Няма друга жена на този свят, в чиито съвети той би се вслушал“.
— Кажи ми нещо за сър Мордред, Мораг. Успя ли да спечели доверието на краля и кралицата?
Безтелесният глас стана по-далечен и неясен.
— Нищо не мога да кажа… Мордред често остава насаме с краля… Веднъж чух как Артур му казва… ох, как ме боли главата! Как съм попаднала тук? Готвачката жива ще ме одере… — това беше вече грубоватият селски глас на Бека. Някъде далече, в Камелот, Мораг отново бе потънала в своя странен сън и сама не знаеше кого сънува — кралицата на далечен Лотиан, или може би кралицата на феите…
Моргоуз грабна съда с кръвта и изтръска последните капки в огъня.
— Мораг, Мораг! Чуй ме, остани тук, заповядвам ти!
— Кралице — понесе се отново далечният изискан глас — сър Мордред и едно момиче от свитата на Езерната дама са неразделни. Казват, че и тя била роднина на Артур…
„Ниниан, дъщерята на Талиезин“, каза си Моргоуз. „Не знаех, че е напуснала Авалон. Но за какво ли е останала в кралския двор?“
— След като Ланселет напусна двора, сър Мордред стана капитан на конницата на негово място. Говорят… ама че огън, лейди, да не искаш да запалиш замъка? — Бека търкаше очи и хленчеше. Вбесена, Моргоуз я блъсна с все сили и момичето падна с отчаян писък в огъня. Беше вързана здраво и нямаше как да се измъкне от високо издигащите се пламъци.