— Нещастнико — каза той прегракнало, — какво стори? Това е убийство, хладнокръвно убийство пред очите на твоя крал…
— Убийство ли, казваш? — отвърна Балин с хрипкавия си глас. — Убийца беше тя — най-ужасната убийца в цялото ти кралство и заслужаваше два пъти смъртта! Спасих кралството от една зла магьосница, кралю!
Артур изглеждаше повече гневен, отколкото наскърбен.
— Повелителката на езерото беше моя приятелка и благодетелка! Как смееш да говориш така за собствената ми леля, благодарение на която съм сега на този трон?
— Призовавам самия лорд Ланселет за свидетел — заяви Балин. — Нека той каже дали тя не причини смъртта на моята майка, добра жена и истинска християнка, по име Присцила, и втора майка на собствения му брат Балан! Тя уби майка ми, казвам ви, уби я с ужасните си магии… — лицето му се сгърчи; едрият мъж се разплака като дете. — Казвам на всички тук, че тя уби майка ми, а аз отмъстих, както трябва да постъпи всеки истински рицар!
Ланселет бе затворил очи. Лицето му се изкриви, но той не заплака. Обърна се към краля и каза:
— Господарю Артур, животът на този човек е мой по право. Остави ме да отмъстя за кръвта на майка си…
— Тя ми беше леля — намеси се Гауейн.
— На мен също — добави Гахерис.
Изведнъж Моргана се изтръгна от транса си. Тя извика високо:
— Не, Артур! Остави го на мен! Той уби Езерната дама пред твоя трон, нека една жрица на Авалон отмъсти за кръвта й! Виж, лорд Талиезин още не идва в съзнание — този човек ще стане причина и за неговата смърт, а той е дядо на двама ни!
— Сестро, сестро — Артур протегна ръка към Моргана. — Не, сестро, дай ми този нож…
Моргана се тресеше цялата и все още стискаше здраво камата си. Внезапно се изправи Талиезин, отиде при нея и взе камата в треперещите си старчески ръце.
— Не, Моргана. Не бива да се пролива повече кръв. Богинята вижда, това бе достатъчно — нейната кръв се проля в тази зала като жертва за Авалон…
— Жертва, да, жертва пред Бога! Точно тъй Бог ще покоси и всички останали зли вещици и техните богове! — закрещя Балин в изстъпление. — Дай ми и тази, господарю Артур, прочисти двора си от порочната им езическа кръв!
Той се дърпаше така, че Ланселет и Гауейн едва го удържаха, затова повикаха и Кай, и тримата с общи усилия отведоха Балин пред трона и го хвърлиха в нозете на Артур.
— Млъкни! — Ланселет вдигна глава. — Помни, ако само докоснеш Мерлин или Моргана, ще ти отсека главата, каквото и да каже Артур! Да, кралю, ако ще след това да загина по твоя повеля! — Лицето му бе посивяло от мъка и отчаяние.
— Кралю — продължаваше да вие Балин, — моля те, позволи ми да изтребя всички тези вещици и вълшебници в името на Христа, който ги мрази…
Ланселет удари Балин с всичка сила през устата; той изохка и млъкна. От устната му потече кръв.
— С твое позволение, господарю — капитанът на конницата развърза пищното си наметало и внимателно покри посечения труп на майка си.
Сега, когато тялото на Вивиан бе покрито, Артур сякаш можеше да диша по-леко. Само Моргана продължаваше да гледа втренчено безжизнената купчина, покрита с кървавочервения плащ на Ланселет.
„Кръв. Кръв по трона на краля. Кръв по огнището…“ Стори й се, че чува воплите на Рейвън.
Артур каза тихо:
— Погрижете се за лейди Моргана, може да припадне.
Нечии ръце внимателно я сложиха да седне, поднесоха чаша вино до устните й. Моргана понечи да отблъсне чашата, но й се стори, че чува гласа на Вивиан: „Изпий го. Една жрица не бива да губи контрол над силата и волята си“. Тя отпи покорно, заслушана в строгия, суров глас на Артур.
— Каквито и да са подбудите ти, Балин, не искам да чувам и дума повече. Чух достатъчно. В моите очи ти си или луд, или хладнокръвен убиец. Каквото и да кажеш, нищо не може да промени истината — ти уби леля ми и извади оръжие пред очите на своя крал навръх Петдесетница. Все пак няма да допусна да те убият още тук. Ланселет, прибери меча си.
Ланселет прибра меча си в ножницата.
— Ще сторя, както заповядваш, господарю. Но ако не накажеш убиеца, ще те помоля за позволение да напусна твоя двор.
— О, можеш да бъдеш сигурен, че ще го накажа — отвърна мрачно Артур. — Балин, останал ли ти е достатъчно разум, за да ме изслушаш? Чуй тогава присъдата си: прокуден си завинаги от този двор. Тялото на Езерната дама ще бъде сложено на носилка и ти ще го съпроводиш оттук до Гластънбъри. Там ще разкажеш историята си на архиепископа и ще сториш това, което той ти наложи за покаяние. Ти говориш за Христос, нашия Бог, но никой християнски крал няма да позволи друг да раздава правосъдие пред собствения му трон. Чуваш ли какво ти казах, Балин? Ти не си вече рицар от нашето братство.