Самият Мелеагрант бе застанал на стълбичката. Той се поклони и я приветства като своя сестра. После я покани да се качи на по-малката ладия — тази, с която щеше да пътува и самият той. Засуети се около нея, постла й килимче да седне, после гребците насочиха ладиите навътре в езерото. Водата бе плитка и навсякъде имаше много водорасли — цялата тази част от езерото понякога пресъхваше напълно. Мелеагрант седеше до нея. Внезапно, съвсем изненадващо, гърлото на Гуенхвифар се сви от познат пристъп на паника; стомахът й се обърна и тя се уплаши да не повърне. Хвана се с две ръце за седалката. Стори й се, че Мелеагрант седи прекалено близо до нея; отдръпна се, доколкото седалката го позволяваше. Щеше да се чувства по-спокойна, ако Екториус беше в същата ладия. Спокойното му, бащинско държание винаги й вдъхваше увереност. Загледа голямата брадва, която Мелеагрант носеше окачена на колана си — беше същата като онази, която той остави до трона, брадвата, с която Балин уби Вивиан… Мелеагрант се наведе към нея и тя усети, че от дъха му й се повдига. Той каза:
— Зле ли ти е, сестро? Не може да е от люлеенето на лодката, водата е съвсем спокойна…
Тя отново се отдръпна. Отчаяно се опитваше да не се поддаде на паниката. Беше съвсем сама с него, като изключим двама старци, тук, насред езерото — надлъж и нашир наоколо не се виждаше нищо, освен вода и тръстики — чак до хоризонта. За какво й беше да идва? Защо не си остана у дома, в оградената с каменни стени градина на Камелот? Тук, под изцъкленото небе, не можеше да се чувства сигурна — прилоша й, беше съвсем сама, нямаше на кого да разчита…
— Скоро ще стигнем брега — проговори Мелеагрант. — Ако искаш да си починеш, преди да поговорим, сестро, наредил съм да приготвят за теб стаите на покойната кралица…
Дъното на ладията опря в пясъка. Старата пътечка бе все същата, забеляза Гуенхвифар — виеше се нагоре към замъка. Ето и старата стена — на нея бе седяла през онзи далечен ден, когато гледаше как Ланселет тича сред конете. Почувства се объркана — стори й се, че това се бе случило едва ли не вчера. Като че ли бе все същото плахо младо момиче. Пресегна се, без някой да я забележи, и крадешком докосна каменната стена. Усетила якостта на камъка, почувства изведнъж облекчение, и влезе през портите сравнително спокойна.
Залата й се стори по-малка, отколкото я бе виждала в спомените си; беше свикнала на по-големи пространства — първо в Керлиън, а сетне в Камелот. Тронът на покойния й баща бе покрит с кожи — същите като тези, с които Мелеагрант се обличаше, а на земята в подножието му бе просната голяма кожа от черна мечка. Помещението изглеждаше занемарено, кожите бяха одърпани и осеяни с мазни петна, подът — непометен, и навсякъде се носеше сладникавокисел мирис на пот; Гуенхвифар сбърчи нос, но бе толкова доволна, че най-сетне се намира отново под покрив, че всъщност мръсотията не я подразни много. Зачуди се къде ли са се дянали рицарите от свитата й.
— Сигурно искаш да си починеш и да се освежиш, сестро? Да ти покажа ли твоите покои?
Тя се усмихна.
— Надали ще прекарам тук толкова дълго време, че да ги наричаш мои. Но наистина ми се иска да се поизмия от прахта и да си сваля наметалото. Ще пратиш ли някого да повика прислужницата ми? Трябва ти съпруга, ако смяташ да управляваш тези земи като регент, Мелеагрант.
— Има време за това — отвърна той. — Но нека първо ти покажа стаите, които съм приготвил за моята кралица — и той я поведе нагоре по стълбите. Нагоре цареше същата мръсотия. Гуенхвифар започна да се мръщи и да се съмнява доколко би било разумно да му се възложи регентството. Ако бе се погрижил за поддръжката на замъка, след като се бе нанесъл в него, ако си бе взел съпруга и добри помощници, които да се грижат за обстановката, да бе сменил завесите и наредил да почистят навсякъде, да бе си осигурил добри оръженосци — тогава нещата щяха да стоят съвсем иначе. Но войниците му имаха вид на още по-големи разбойници от него самия, а и досега не бе се появила нито една жена. Слабо съмнение започна да се прокрадва в мислите й — може би наистина не бе постъпила разумно като дойде тук съвсем сама, като не настоя свитата й да я следва неотклонно…