— Нима пак ти се потегля на война? Ланселет поклати глава.
— Не, но ми омръзна живота в кралския двор.
Моргана забеляза как очите му неволно се насочиха към Гуенхвифар. Тя седеше до Артур и се усмихваше на разказите на Гауейн. Ланселет отново въздъхна — въздишката му прозвуча така, сякаш излизаше от дъното на душата му.
— Ланселет — каза Моргана тихо, но настоятелно. — Трябва да си отидеш оттук — в противен случай си загубен.
— Да, загубен, телом и духом — кимна той, вперил очи в пода.
— Не мога да сторя нищо за душата ти — обърни се към някой свещеник…
— Де да можех! — каза Ланселет с потисната ярост. Удари с юмрук по пода до арфата, та струните леко зазвъняха. — Де да можех да вярвам, че има такъв Бог, в който вярват християните…
— Трябва да потеглиш оттук незабавно, братовчеде. Постави си за цел да извършиш някой подвиг, като Гарет, върви да изтребваш разбойниците, които опустошават нечии земи, убивай дракони, изобщо прави каквото щеш, но не стой повече тук!
Ланселет преглътна с усилие.
— А какво ще стане с нея?
Моргана отвърна спокойно:
— Не знам дали ще ми повярваш, но казвам това от приятелски чувства не само към теб, но и към нея. Помисли само, нали и нейната душа трябва да бъде спасена?
— Виж ти, говориш не по-зле от някой свещеник — каза той с горчива усмивка.
— Не е необходимо да си свещеник, за да разбереш кога двама мъже и една жена са се озовали в примката на чувствата си и не могат да се изтръгнат от нея — каза Моргана. — Най-лесно би било, разбира се, да обвиним за всичко нея. Но аз също знам какво значи да обичаш, а да нямаш право на това… — тя спря и отвърна поглед от него. Усети, че лицето й пламва — нямаше намерение да се разкрива така. В същия момент песента свърши и Гауейн остави арфата с думите:
— След този страшен разказ ни трябва нещо по-весело — някоя любовна песен може би. Ланселет го бива повече за такива неща…
— Прекалено дълго стоя бездеен в двора и пея любовни песни — прекъсна го Ланселет. Той се изправи и се обърна към Артур. — Сега, когато се върна в Камелот, господарю, и пое всичко в свои ръце, те моля да ми възложиш задача, достойна за рицар.
Артур му се усмихна.
— Искаш да ни напуснеш толкова скоро? Не мога да те задържам, ако настояваш, но къде би искал да те изпратя?
„Пелинор и дракона“. Моргана, свела очи, наблюдаваше отблясъците на огъня през спуснатите си мигли и повтаряше тези думи наум, влагайки в тях цялата сила на съзнанието си, та да може да ги внуши на Артур. Ланселет каза:
— Имах намерение да открия някой дракон… Очите на Артур заблестяха от прикрито веселие.
— Мисля, че идеята не е лоша. Най-добре върви и се справи някак с дракона на Пелинор. Носят се всевъзможни истории, слуховете ги раздухват така, че хората вече се боят да пътуват натам! Гуенхвифар тъкмо ми съобщи, че Илейн е помолила за разрешение да посети бащиния си дом. Можеш да съпроводиш дамата натам, и настоявам да не се връщаш тук, докато не погубиш онзи дракон.
— Уви — поде шегата Ланселет — нима възнамеряваш да ме заточиш оттук за вечни времена? Та как бих могъл да убия дракон, който е плод на нечие въображение?
Артур се засмя.
— Дано на пътя ти никога да не застава друг, по-страшен дракон, приятелю. Както и да е, заповядвам ти да приключиш с него, дори ако трябва да го осмееш в някоя балада, та хората да престанат да повтарят измислици.
Илейн стана и се поклони пред краля.
— Кралю, позволяваш ли да поканя лейди Моргана също да ми погостува? Моргана се намеси, избягвайки да гледа Ланселет:
— С радост бих тръгнала с Илейн, братко, ако кралицата може да се лиши за известно време от услугите ми. В онази страна растат билки, които не са ми добре познати, и бих искала да науча повече за тях от местните билкарки. Ще ми трябват за моите лекарства.
— Така да бъде — каза Артур. — Тръгни с тях, щом искаш. Но ние ще се чувстваме самотни тук, без вас тримата. — Усмивката, която отправи към Ланселет, бе изпълнена с такава доброта, че сякаш озари лицето му. — Моят двор няма да бъде същия в отсъствието на най-достойния сред рицарите. Но аз няма да те задържам против волята ти, а съм сигурен, че така мисли и моята кралица.
„Аз пък не съм“, помисли Моргана, наблюдавайки опитите на Гуенхвифар да запази спокойствие. Артур бе отсъствал дълго — сигурно очакваше с нетърпение нощта в брачното ложе. Щеше ли Гуенхвифар да му признае, че обича другиго, или щеше покорно да легне до него и да се престори, че нищо не се е случило?