Можеше пък наистина да стане така, мислеше си Гуенхвифар, оставяйки се на милувките на съпруга си. В Библията бяха описани подобни събития — нали така е станало с майката на Йоан Кръстител, която била братовчедка на Дева Мария — Господ отключил утробата й дълго след като била преминала възрастта, до която жените могат да раждат. А тя, Гуенхвифар, нямаше още тридесет… Спомни си, че Ланселет бе казал веднъж как майка му го родила в по-напреднала от нейната възраст. Може би тъкмо днес, след всички тези години, тя щеше да стане от леглото на съпруга си, заченала от него син… Може би сега, когато се бе научила не само да се покорява на желанието му като добра съпруга, но и да изпитва удоволствие от изпълнилата я мъжественост, може би сега тялото й ще е по-склонно да запази зачатието…
Преди три години бе убедена, че е заченала от Ланселет, но явно нещо се бе объркало — може би за добро. В продължение на три луни не бе кървила, затова накрая дори сподели с дамите си, че носи дете. И после, тъкмо когато очакваше да усети първите му движения, се оказа, че всъщност е нямало нищо. Но сега, сега, когато можеше да изпита удоволствие от женската си същност, когато чувствата й бяха най-сетне разбудени, може би щеше да се случи дългоочакваното. И тогава Илейн нямаше да злорадства, нямаше да успее да я победи отново… Тя можеше за кратко време да бъде майка на престолонаследника, но Гуенхвифар щеше в крайна сметка да е майка на кралския син…
Тя спомена нещо в този смисъл по-късно, докато се обличаха, и Артур я загледа обезпокоен.
— Нима съпругата на Ланселет се е държала нелюбезно с теб или ти се е надсмивала, Гуен? Мислех, че сте не само братовчедки, но и добри приятелки…
— О, разбира се — отвърна Гуенхвифар, примигвайки, за да пропъди сълзите от миглите си. — Приятелки сме, но знаеш ли, с жените винаги е така… Тези които имат синове, се считат за по-достойни от другите, чиято утроба не дава плод. Жената на един свинар, прегърнала новородения си син, несъмнено съжалява и презира своята кралица, която не може да дари своя господар и повелител поне с едно дете.
Артур отиде при нея и я целуна по тила.
— Не, скъпа, не плачи. За нищо на света не бих те сменил с друга жена, дори тя да може да ме дари с дузина синове.
— Тъй ли? — в гласа на Гуенхвифар звънна презрение. — И въпреки това за теб бях само придатък към стоте конника, които баща ми ти даде като зестра — само част от сделката. Ти ме взе по задължение, заради конете — но се оказа, че си сключил неизгодна сделка…
Артур вдигна поглед. Сините му очи, изпълнени с недоверчива почуда, срещнаха нейните.
— Възможно ли е заради това да си продължила да таиш лошо чувство към мен през всички тези години? Скъпа моя Гуен, нима не знаеш, че от мига, когато те видях за първи път, в сърцето ми няма място за друга, освен теб! — Той я притисна в прегръдките си. Гуенхвифар не отвърна на прегръдката му — стоеше все така, неподвижна и с насълзени очи. — Гуенхвифар, Гуенхвифар, как си могла да мислиш такива неща! Нали си моя скъпа съпруга, любима моя, и нищо на този свят не може да ни раздели! Ако ми трябваше кобила за разплод, която да ми народи синове — Бог ми е свидетел, лесно щях да си намеря!
— Но ти предпочете да не го сториш — Гуенхвифар беше като вкаменена в ръцете му. — Бих осиновила с радост някое твое незаконно дете, та да го отгледам и възпитам като твой наследник. Но ти явно смяташ, че не съм достойна да възпитавам твой син… Ти ме тласна в обятията на Ланселет.
— О, моя Гуен — Артур приличаше на провинил се ученик. — Още ли ми се сърдиш за онова отдавнашно налудничаво хрумване? Бях пиян, и ми се струваше, че Ланселет ти харесва много… Исках да ти доставя удоволствие, пък и мислех, че е възможно да нямаме деца по моя вина. Тогава ти можеше да забременееш от човек, който ми е толкова близък, че с чиста съвест бих могъл да считам дете, заченато през онази нощ, за свой наследник. Тъй или иначе, бях много пиян — това е главната причина.
— Понякога — лицето на Гуенхвифар бе като изсечено от камък, — ми се е струвало, че обичаш Ланселет повече от мен. Убеден ли си, че пожела да стане така, за да доставиш удоволствие на мен? Не искаше ли да ощастливиш него — когото обичаш повече от всички?
Той се отдръпна от нея като ужилен.