Артур потисна с мъка смеха си.
— Що се отнася до това, приятелю, искай разрешение не от мен, а от сър Гауейн. Сега той владее Лотиан, и несъмнено ще се зарадва, ако успее да намери нов съпруг на майка си, тъй като тя е една доста своенравна дама. Не мога да й наредя да се омъжи — все едно да заповядам на майка си.
Внезапно вдъхновение осени Гуенхвифар. Ето идеалното разрешение на всички проблеми — сам Артур каза, че разчуе ли се тайната в кралския двор, Моргана неминуемо ще стане обект на присмех и презрение. Тя го подръпна за ръкава и каза тихо:
— Артур, Уриенс е ценен съюзник. Казвал си ми, че трябва да ценим уелските мини също както са ги ценили римляните, заради желязото и оловото, които се добиват там… А имаш неомъжена сестра, чийто брак зависи от теб.
Той я изгледа стреснато.
— Но Уриенс е много стар!
— Моргана е по-голяма от теб — отвърна Гуенхвифар, — и тъй като Уриенс има пораснали синове и дори внуци, надали ще настоява тя да му роди на всяка цена дете.
— Така е — съгласи се намръщено Артур — такъв брак би бил подходящ. — Той се обърна към Уриенс и каза: — Не мога да наредя на лейди Моргоуз да се омъжи повторно, но моята сестра, херцогинята на Корнуол, е все още неомъжена.
Уриенс се поклони.
— Не смеех да се прицеля толкова високо, кралю, но ако сестра ти пожелае да бъде кралица в моите земи…
— Не бих принудил никоя жена да се омъжи против волята си — каза Артур, — но ти обещавам да я попитам.
Той повика един от пажовете.
— Когато лейди Моргана завърши песента, попитай я дали би дошла при мен.
Уриенс загледа Моргана. Тъмният цвят на роклята придаваше необичайно светъл тен на лицето й.
— Сестра ти е много красива жена, кралю. Мъжът, когото реши да приеме за съпруг, ще бъде щастливец.
Уриенс се върна на мястото си, а Артур каза замислено, докато наблюдаваше как Моргана си проправя път към тях:
— Отдавна трябваше да се омъжи — сигурно вече копнее за свой дом, където тя ще е господарка, вместо да бъде на разположение на друга жена. Пък и за по-младите мъже би била прекалено учена. Но Уриенс действително ще бъде щастлив, защото тя е очарователна, а и ще ръководи отлично домакинството му. Все пак… иска ми се да не беше толкова стар…
— Сигурно ще бъде по-щастлива със солиден и улегнал съпруг — отбеляза Гуенхвифар. — В края на краищата тя самата не е някакво романтично хлапе.
Моргана дойде и се поклони пред тях. Както винаги пред хора, лицето й беше напълно безстрастно. Усмихваше се учтиво и този път Гуенхвифар изпита дълбока благодарност за хладнокръвието й.
— Сестро — започна Артур. — Поискаха от мен ръката ти. След това, което се случи тази сутрин — той заговори по-тихо — мисля, че ще е разумно известно време да поживееш далеч от двора.
— Действително, ще се радвам да се махна оттук, братко.
— Ами тогава… — Артур се поколеба. — Дали би ти харесало да живееш в Северен Уелс? Чувал съм, че голяма част от земите там са пусти, но в Тинтагел не е по-оживено…
Гуенхвифар забеляза с удивление, че Моргана се изчерви като петнадесетгодишно момиче.
— Няма да се преструвам, че съм изненадана от предложението, братко.
Артур се позасмя.
— Виж го ти хитреца — пред мен не спомена, че е разговарял с теб.
Моргана отново се изчерви и започна да играе с края на плитката си. Гуенхвифар си помисли, че наистина никой не би могъл да й даде годините.
— Кажи му, че за мен ще е удоволствие да живея в Северен Уелс.
Артур каза меко:
— Не те ли безпокои разликата във възрастта?
Лицето й беше все така зачервено.
— Щом не безпокои него, не безпокои и мен.
— Да бъде тогава — Артур направи знак на Уриенс. Той се запъти, сияещ от щастие, към тях. — Сестра ми току-що каза, че ще й хареса да бъде кралица на Северен Уелс, приятелю. Не виждам причини да бавим сватбата — може да я отпразнуваме още идущата неделя. — Артур вдигна чашата си и се обърна към заобиколилото го множество. — Приятели, нека вдигнем чаши за сватбата на скъпата ми сестра, лейди Моргана, херцогиня на Корнуол, и моя добър приятел крал Уриенс от Северен Уелс!
Възгласите, виковете и възторжените приветствия се надигнаха като вълна — едва сега пиршеството заприлича на предишните весели чествания на Петдесетница. Моргана стоеше неподвижно, като издялана от камък.
„Но тя се съгласи, каза, че той вече й е направил предложение…“ Гуенхвифар не можеше да разбере. Изведнъж си спомни младия мъж, който ухажваше до преди малко Моргана. Но това беше синът на Уриенс — Аколон! Разбира се, това е било — мислела е за Аколон! Но възможно ли е да се е надявала да й предложи брак — та той бе доста по-млад от нея! Да, предполагала е, че ще я оженят за Аколон. Интересно, ще се възпротиви ли?