— На твоите заповеди, мадам — отвърна Аколон и се запъти към масата, след като взе блюдото с месо от една прислужница, която му го поднасяше — но и докато се хранеше и пиеше, очите му продължаваха да следят Моргана.
„Сигурно още се сърди. Сутринта ми бе поискал ръката, а същата вечер обявиха годежа ми с баща му — сигурно си мисли, че съм се поддала на амбиция — не съм пожелала да взема кралския син, след като съм могла да взема самия крал.“
— Не — каза тя твърдо и поразтърси леко Кон. — Ако искаш да седиш в коленете ми, трябва да не вдигаш шум и да не бършеш ръчичките си в роклята ми.
„Когато той ме видя за последен път, бях облечена в алена рокля и бях сестрата на британския самодържец“, продължаваше да разсъждава Моргана „а в двора дори се говореше, че съм вещица… Сега съм просто баба с мърлявото си внуче в скута. Грижа се за домакинството и мърморя на стария си съпруг да не носи вехтите си ботуши за езда, за да не му разраняват краката.“ Изведнъж почувства болезнено всеки сив косъм, всяка нова бръчка по лицето си. „Защо, в името на Богинята, трябва да ме е грижа какво си мисли Аколон за мен?“ Но не й беше все едно и тя го знаеше отлично; беше свикнала младите мъже да я заглеждат и да й се възхищават, а сега изведнъж се почувства стара, грозна и нежелана. Никога не се бе имала за красавица, но досега винаги се беше движила сред младите, а изведнъж се виждаше седнала сред стареещите матрони. Отново изшътка на детето, защото Малин тъкмо питаше Аколон за новини от двора на Артур.
— Не мога да разкажа за никакви велики дела — казваше той. — Мисля, че дните на подвизите преминаха за всички нас. В двора на Артур животът тече спокойно, а самият крал все още е на покаяние за някакъв неизвестен грях — не докосва вино, дори на голям празник.
— А има ли признаци, че кралицата може да роди престолонаследник? — продължи да пита Малин.
— Никакви — каза Аколон, — макар че на последния турнир една от придворните й дами спомена, че кралицата може да е бременна.
Малин се обърна към Моргана и каза:
— Ти познаваш кралицата на Артур добре, нали, майко?
— Да — кимна Моргана. — Що се отнася до тези слухове, имайте предвид, че всеки път, когато месечният й цикъл закъснее с един ден, Гуенхвифар решава, че е бременна.
— Кралят се държи като глупак — отбеляза Уриенс. — Отдавна трябваше да се раздели с нея и да си вземе жена, която може да му роди наследник. Помня отлично какъв хаос цареше в страната, докато всички мислеха, че Утър умира без наследник. Този път престолонаследието трябва да бъде осигурено.
Аколон продължи:
— Чувах, че кралят обявил един свой племенник за наследник — сина на Ланселет. На мен тази работа не ми харесва — в края на краищата, Ланселет е син на Бан от Бенуик, а никой от нас не иска да ни управляват крале с чужда кръв.
Моргана се намеси твърдо:
— Ланселет е син на Господарката на Езерото и произхожда от старите крале на Авалон.
— Авалон — каза презрително Малин. — Ние живеем в християнска страна. Какво значение може да има за нас Авалон?
— По-голямо, отколкото си мислиш — отвърна Аколон. — Чувах, че простият народ не е забравил Великия дракон, и не приема с голям възторг строгото спазване на християнския закон, прието в двора на Артур. Хората помнели също, че преди коронясването си Артур положил клетва да не пренебрегва народа на Авалон.
— Вярно е — допълни Моргана, — а освен това той носи и Свещения меч на Авалон.
— На християните това явно не им пречи — каза Аколон. — Наскоро чух, че саксонският крал Ерик приел Христовата вяра и пристигнал с цялата си свита в Гластънбъри, за да приеме светото кръщение. Сетне коленичил пред Артур и положил васална клетва, казвайки, че всички земи, в които живеят саксонци, приемат Артур за свой върховен повелител.
— Артур — крал на саксонците? Та това е същинско чудо! — намеси се Авалох. — Чувал съм го да казва, че със саксонците може да разговаря само с острието на меча!
— И все пак тъй е било — саксонският крал коленичил пред него в църквата в Гластънбъри, а Артур изслушал клетвата му и му стиснал ръка — каза Аколон. — Може пък да реши да омъжи някоя от дъщерите на саксонеца за сина на Ланселет, и с това ще се сложи край на всякакви дрязги. А Мерлин продължава да седи сред съветниците на Артур и всеки би казал, че и той е добър християнин!
— Гуенхвифар би трябвало да е щастлива — каза Моргана. — Тя винаги е твърдяла, че Бог е дарил на Артур победата при Маунт Бадон, защото носел знамето на Светата дева. Чувала съм я също да казва, че Бог пазел живота му, защото той бил призван да приобщи саксонците към лоното на Светата църква.