Моргана не бе наясно какво точно се очаква от нея, но когато момичето коленичи пред своята кралица, тя се изправи в обичайната поза на жрица която благославя, и веднага почувства някаква сянка над себе си и зад гърба си… Положи за миг ръка върху челото на момичето и почувства мигновеното протичане на силата между тях двете. Глуповатото лице на малката изведнъж се преобрази. „Богинята се въплъщава и в нея“, каза си Моргана и тогава видя лицето на Аколон. Той стоеше наблизо и я гледаше с удивление и страхопочитание. Бе виждала да я гледат така и преди, когато със силата си на жрица спускаше завесата на мъглите над Авалон… Съзнанието за власт изведнъж я прониза, и тя се почувства като новородена.
„Жива съм. След всички тези години отново съм жрица и Аколон е този, който ми върна силата…“
След това напрежението, с което бе изпълнен мига, отслабна, и момичето заотстъпва назад, след като се бе поклонило несръчно пред краля и кралицата. Уриенс започна да раздава монети на танцьорите, сетне даде и една по-голяма сума на селския свещеник, с която да купи свещи за църквата, и после кралската свита потегли обратно. Моргана вървеше спокойно редом с Уриенс. Лицето й бе неподвижно като маска, но вътре в нея животът кипеше отново. Завареният й син Увейн дойде и тръгна редом с нея.
— Тази година празненството бе по-хубаво от миналата, майко. Шана е толкова красива — искам да кажа, Девата на пролетта. Тя е дъщеря на Юън ковача. Но ти, майко, когато я благославяше, беше още по-прекрасна — ти самата трябваше да бъдеш девата на пролетта…
— Хайде, хайде — упрекна тя момчето смеешком. — Наистина ли мислиш, че трябва да навлека зелена рокля, да си разпусна косите, и да танцувам из разораните нивя в такъв вид? Отдавна вече не съм момиче!
— Не — съгласи се Увейн, взирайки се замислено в нея, — но приличаш на самата Велика Богиня. Отец Ейан разправя, че Богинята е всъщност зъл демон, който не позволявал на заблудения народ да служи на Господа Исуса Христа, но знаеш ли какво си мисля аз? Мисля си, че Богинята е била тук, за да се прекланят пред нея хората, преди да са имали възможност да познаят Светата Божа майка.
Аколон също вървеше близо до тях. Той се обърна към брат си:
— Богинята е била преди Христос, Увейн, но няма нищо лошо в това да я виждаш като Дева Мария. Винаги трябва да й служиш, независимо от това какво име предпочиташ да й дадеш. Но не те съветвам да споделяш тези мисли с отец Ейан.
— О, не отвърна момчето с широко отворени очи. — Той не одобрява жените изобщо, дори и да са богини.
— Чудя се какво ли мисли за кралиците — измърмори под нос Моргана. Междувременно бяха стигнали обратно в замъка и се налагаше тя да се погрижи багажа на краля, затова остави новопридобитите прозрения да потънат дълбоко в съзнанието й. Знаеше, че по-късно, когато има време, ще обмисли всичко най-сериозно.
Следобед Уриенс потегли на път заедно с телохранителите си и един-двама прислужници. Сбогува се с Моргана, целуна я нежно, посъветва сина си Авалох да се вслушва в съветите на Аколон и кралицата за всяко нещо. Увейн се цупеше; бе пожелал да тръгне с баща си, когото обожаваше, но Уриенс не пожела да се обременява с дете из пътя. Наложи се Моргана да успокоява Увейн, и да му обещае, че ще приготви нещо вкусно специално за него, докато баща му го няма. Най-сетне тропотът на копита затихна и всичко се успокои. Моргана можеше да поседи сама пред огъня в голямата зала — Малин бе отвела децата си, за да ги приспи — и да помисли на спокойствие за случилото се през деня.
Навън бе паднал здрач — започваше дългата Еньовденска вечер. Моргана взе хурката и вретеното, но само се преструваше, че преде. Понякога завърташе вретеното и източваше по малко от нишката; все така мразеше преденето и едно от малкото неща, за които бе настояла пред Уриенс, бе да има две предачки на разположение, та да не се налага сама да върши тази омразна работа; вместо това тъчеше двойно повече, отколкото й се полагаше. не смееше да преде; преденето отново можеше да я хвърли в това полусънно състояние, в което не контролираше съзнанието си. Боеше се от това, което би могла да види. Затова и сега само завърташе от време на време вретеното, колкото да не я видят слугите, че седи със скръстени ръце… Не че някой би имал право да я упрекне, та тя работеше от сутрин до здрач…
Мракът бързо нахлуваше в голямата зала, тук-там все още проблясваха кървави ивици — отражения от светлината на залеза. От тези последни отблясъци тъмнината в ъглите сякаш се сгъстяваше още повече. Моргана присви очи и си представи червеното слънце, потъващо зад каменния кръг на Тор, шествието на жриците, които вървяха една подир друга, осветени от факлите, червената светлина на факлите, която се разливаше сред сенките… За миг пред очите й мина образът на Рейвън, мълчалив и загадъчен, и й се стори, че устните на Рейвън се отвориха и произнесоха нейното име… Други лица заплуваха пред нея в полумрака: Илейн с разпуснати коси, осветена от светлината на факлите, когато я свариха в леглото с Ланселет; Гуенхвифар едновременно гневна и триумфираща на сватбата на Моргана; и после кроткото, безстрастно лице на една непозната жена със сплетени руси коси — жена, която Моргана бе виждала единствено насън — новата Повелителка на Авалон… И отново Рейвън — уплашена, умоляваща… Артур, понесъл голяма свещ като покаяник, вървеше нанякъде сред тълпа свои поданици… О, но свещениците не биха посмели да го принудят да се покае публично, нали? И най-сетне пред нея премина баржата на Авалон, обвита в черни погребални драперии, и Моргана видя собственото си лице, сякаш отразено в огледалото на мъглите, а до нея имаше още три жени, всички облечени в дълбок траур един ранен мъж лежеше блед като платно и безжизнен в скута й…