— Лейди — поде меко Кевин. — Такава жрица като Вивиан идва много рядко на света, веднъж на стотици години — това важи и за Авалон. И тя управлява дълго — цели тридесет и девет години — малко са тези сред нас, които могат да си спомнят нещо от времето, преди тя да стане Повелителка на Езерото. Всяка жрица, която би я наследила, неминуемо ще се чувства незначителна, ако се сравнява с нея. Няма нищо, за което би могла да се упрекваш. Ти винаги си била вярна на обетите си.
— За разлика от Моргана — отбеляза Ниниан.
— Вярно. Но тя произхожда от кралската династия на Авалон, и тя роди наследника на Краля-елен. Не нам е дадено да я съдим.
— Защитаваш я, защото й беше любовник — избухна внезапно Ниниан и Кевин рязко вдигна глава. Тя не бе забелязала досега колко яркосини бяха очите му — осветяваха тъмното, разкривено лице като вътрешността на пламък. — Той каза все така спокойно:
— Разпра ли търсиш, лейди? Каквото бе между нас, свърши преди много години. Последния път, когато видях Моргана, тя не само ме нарече предател, но ме нагруби и още по-зле — пропъди ме с такива думи, каквито никой мъж, в чиито жили тече кръв, а не вода, няма да изтърпи. Нима мислиш, че я обичам? Но ти казвам, нямам право да я съдя, нямаш такова право и ти. Ти си Повелителка на езерото, но Моргана е наша кралица — кралица на Авалон. Тя върши своето във външния свят така, както ти изпълняваш дълга си тук, а аз — където ме отпратят Боговете. А тази пролет по волята на Боговете аз се озовах в блатистите области на Изток, и там, в двора на един саксонец, който се нарича васален крал на Артур, срещнах Гуидиън.
Ниниан бе обучавана дълги години да не допуска лицето да издава чувствата й, но знаеше, че Кевин, който бе преминал същото обучение, разбира какво усилие й струва това сега. Боеше се дори, че острият му поглед пробива защитите й. Искаше й се да го разпита за Гуидиън, но вместо това каза само:
— Моргоуз ми разказа, че има познания по бойна стратегия и че се проявява добре на бойното поле. Та как се справя там сред тези варвари, които могат да разбиват чужди глави с големите си боздугани, но не умеят да ползват своите собствени в мирно време? Знам, че тръгна на юг към техните земи, защото някой от кралете пожелал да има в двора си друид, който да може да чете и пише, да знае да служи с цифрите и да умее да чертае карти. Тъй като ми каза, че иска военното му обучение да не премине под надзора на Артур, явно желанието му се е осъществило. Въпреки че страната не е във война, постоянно има дребни размирици там долу — нали върховният саксонски бог е повелител на войната и битките?
— Нарекли са Гуидиън „Мордред“, което на техния език ще рече „Лукав съветник“. Искали са да му направят комплимент — в смисъл, че дава съвети, които се отразяват зле на техните противници. Имат обичая да прекръщават гостите си — нали така дадоха името на Ланселет — „Стрелата на елфите“.
— Сред саксонците с техните дебели глави един друид, колкото и да е млад, сигурно изглежда мъдрец. А Гуидиън наистина е умен. Още като момче можеше да измисли дузина различни отговори на един въпрос!
— Вярно, умен е — поде замислено Кевин, — а и умее да накара хората да го харесват — сам видях. Мен самия приветства, сякаш съм любимия му чичо, когото не е виждал от детинство. Каза колко е хубаво да види приятелско лице от Авалон, прегърна ме, създаде истинска суматоха — насмалко да повярвам, че наистина ме обича.
— Несъмнено е самотен там и ти действително си му напомнил за дома — каза Ниниан, но Кевин само се намръщи и отпи малко от виното. Остави настрани чашата и отново я забрави. После попита:
— Докъде стигна той в обучението си?
— На китките си носи знака на змиите — отвърна Ниниан.
— Това може да означава и много, и малко — отбеляза Кевин. — Ти би трябвало да знаеш… — колкото и невинно да прозвучаха думите му, Ниниан усети ужилването — жрицата, увенчана със знака на полумесеца, можеше да бъде Вивиан, но можеше да бъде и някоя като нея самата. Тя отвърна:
— Той трябва да се върне тук срещу Еньовден, за да бъде провъзгласен за крал на Авалон — да заеме мястото на отреклия се Артур. Вече е възмъжал…
Кевин се намеси:
— Той не е готов да стане крал.
— Нима се съмняваш в смелостта му? Или във верността му към Авалон…