— Нима мислехте не за това? — девойката посочи екрана. — Нали красотата на нашия свят след мрака и бурята, след електрическите черни медузи извънредно силно освежава?
— Да, естествено. И от това още повече ми се иска да хвана такава медуза. Тъкмо си блъсках главата над тая задача.
Низа Крит отвърна поглед от смеещия се биолог и зърна усмивката на Ерг Ноор.
— Вие също ли размишлявахте как да се излови тоя черен ужас? — насмешливо попита тя.
— Не, но мислех за изследването на звездолета-диск.
Лукавите пламъчета в очите на началника почти разсърдиха Низа.
— Сега ми е ясно защо в древността мъжете са се занимавали с война! Мислех, че това е само големеене на вашия пол… който се е смятал за силен в неуреденото общество.
— Не сте напълно права, макар отчасти да сте разбрали древната ни психология. Обаче при мен е тъй — колкото по-прекрасна и любима е моята планета, иска ми се толкова повече сили да й отдам. Да садя градини, да добивам метали, енергия, храна, да творя музика — така, че да оставя след себе си реално късче, създадено от моите ръце и глава. Аз познавам само Космоса, изкуството на астронавта и с това мога да служа на моето човечество. Но нали целта е не самият полет, а добиването на ново знание, откриването на нови светове, от които някога ще направим също такива прекрасни планети като нашата Земя. А вие, Низа? Защо и вас така привлича тайната на звездолета-диск? Единствено любопитство ли?…
Девойката с поривисто усилие преодоля тежестта на отмалелите си ръце и ги протегна към началника. Той ги пое в своите широки длани и нежно ги помилва. Страните на Низа поруменяха, умореното й тяло се изпълни с нова сила. Тя притисна буза до ръката на Ерг Ноор, както преди опасното кацане, а същевременно прости и на биолога за привидната му измяна към Земята. За да потвърди съгласието си с двамата, Низа предложи току-що хрумналата й идея. Да се снабди един от водните резервоари със самозатварящ се капак. Да се постави там във вид на стръв парче консервирано прясно месо, което като изключително лакомство представляваше малка добавка към концентрираната храна на астронавтите. Ако черното «нещо» проникне там и капакът се затвори, посредством отнапред подготвени кранове балонът може да се продуха с инертен земен газ, а краищата на капака — да се заварят херметически.
Еон се възхити от изобретателността на «червенокосото девойче».
Ерг Ноор от своя страна се занимаваше с настройката на човекоподобния робот и подготвяше мощната електрохидравлична резачка, с чиято помощ се надяваше да проникне в спиралодиска от далечната звезда.
В познатия вече мрак стихнаха бурите, топлина смени мраза — настъпи «ден», дълъг девет денонощия. Работа оставаше за четири земни дни — натоварването на йонните заряди, на известни запаси и ценни инструменти. Освен това Ерг Ноор сметна за необходимо да вземе някои лични вещи на загиналия екипаж, за да ги отнесе след грижлива дезинфекция на Земята като спомен на роднините. В Епохата на Пръстена хората не се обременяваха с много вещи — пренасянето им на «Тантра» не представляваше затруднение.
На петия ден изключиха тока и биологът заедно с двама доброволци — Кей Бер и Ингрид, се затвори в наблюдателната кула при «Парус». Черните същества се появиха почти веднага. Биологът беше приспособил инфрачервения екран и можеше да следи смъртоносните медузи. Ето, до резервоара-капан се приближи една от тях; като прегъна пипалата си и се сви на кръгла топка, тя започна да се промъква навътре. Внезапно още един черен ромб се появи край отвора на резервоара. Първото чудовище разпери пипалата си — звездообразните фенерчета заблещукаха неуловимо бързо, като се превръщаха в ивици тъмночервена светлина. В екрана за невидими лъчи те засвяткаха подобно на зелени мълнии. Първото се отдръпна; тогава второто мигновено се сви на топка и падна на дъното на резервоара. Биологът протегна ръка към бутона, но Кей Бер я задържа. Първото чудовище също се сви и последва второто. Сега в резервоара се намираха две страшни медузи. Оставаше само да се учудва човек как те можеха до такава степен да намалят своя видим обем. Натискане на бутона — капакът хлопна и веднага пет или шест черни чудовища се лепнаха от всички страни по огромния, облицован с цирконий съд. Биологът запали светлината, предаде на «Тантра» молба да се включи защитата. Черните призраци изчезнаха както по-рано за миг, но два останаха пленници в резервоара.
Биологът отиде при него, докосна капака и получи такова пронизващо нервно убождане, че не се сдържа и завика от ужасна болка. Лявата му ръка увисна парализирана.
Механикът Тарон навлече защитния високотемпературен скафандър. Чак тогава успя да продуха резервоара с чист земен азот и да завари похлупака. Запоиха и крановете, обвиха резервоара с парче от запасната корабна изолация и го внесоха в колекционната камера. Удържаната победа беше заплатена скъпо — парализата на ръката на биолога не минаваше въпреки усилията на лекарката. Еон Тал силно страдаше, но и не помисли да се откаже от похода към спиралодиска. Като отдаваше дан на ненаситния му стремеж към изследвания, Ерг Ноор не можеше да го остави в «Тантра».
Спиралодискът — гост от далечни светове — се оказа доста по-нататък от «Парус», отколкото първоначално се стори на пътешествениците. В разлялата се надалеко светлина на прожекторите те неточно бяха оценили размерите на кораба. Това беше наистина колосално съоръжение, не по-малко от триста и петдесет метра в диаметър. Наложи се да свалят кабелите от «Парус», за да прокарат защитната система до диска. Тайнственият звездолет надвисна над хората като вертикална стена, която се губеше в мрака на осеяното с петна небе. Катраненочерни облаци се кълбяха и забулваха горния край на исполинския диск. Малахитовозелена маса покриваше корпуса. Нейният силно напукан слой имаше приблизително еднометрова дебелина. В зиналите пукнатини изпод него се показваше ярколазурен метал, който прозираше син в местата, където се беше изтрил малахитовият пласт. Обърнатата към «Парус» страна на диска беше снабдена със спирално извита цилиндрична изпъкналост, петнадесет метра в диаметър и около десет метра на височина. Другата страна на звездолета, която тънеше в пълен мрак, изглеждаше по-изпъкнала; тя представляваше като че ли отрез от кълбо, присъединен към диска. По тая страна също се извиваше подобно на спирала висок вал, сякаш на повърхността излизаше външната страна на вкарана в корпуса на кораба спирална тръба.