Мвен Мас, в чиито ръце се намираха всички съобщителни средства на Космоса, седеше на студения камък срещу физика, потръпваше и разказваше новините. Спътник 57 напоследък се използвал за поддържане връзка със звездолетите и планетолетите и не работел за Пръстена. Мвен Мас съобщи за гибелта на Влихх оз Ддиз край звездата Е и умореният физик се оживи.
— Много силното притегляне в звездата Е при по-нататъшната еволюция на светилото води до извънредно силно нагряване. Получава се виолетов свръхгигант с чудовищна сила, който преодолява грамадното притегляне. Той вече няма червена част в спектъра — въпреки мощността на гравитационното поле, вълните от светлинни вълни не се удължават, а се скъсяват.
— Стават крайни виолетови и ултравиолетови — съгласи се Мвен Мас.
— Не само това. Процесът протича по-нататък. Все по-мощни стават квантите, накрая се преодолява преходът нула-поле и се получава зона антипространство — втората страна в движението на материята, страна, неизвестна у нас, на Земята, поради нищожността на нашите мащаби. Ние не бихме могли да постигнем нищо такова, дори ако изгорим всичкия водород на един земен океан.
Мвен Мас бързо пресметна наум.
— Петнадесет хиляди трилиона тона вода да превърнем в енергия с водороден цикъл по принципа на относителността маса/енергия, грубо — един трилион тона енергия. Слънцето за една минута дава двеста и четиридесет милиона тона — получава се излъчване на Слънцето в продължение всичко на десет години!
Рен Боз се усмихна доволен.
— А колко ли ще даде лазурният свръхгигант?
— Затруднявам се да изчисля. Но съдете сам! В Големия Магеланов облак има куп НГК 1910 край мъглявината Тарантул… Извинете ме, привикнал съм да си служа с древните названия и означения на звездите.
— Това е съвсем несъществено.
— Изобщо мъглявината Тарантул е толкова ярка, че ако се намираше на мястото на известната всекиму мъглявина Орион, щеше да свети също като пълна Луна. В звездния куп 1910 с диаметър всичко седемдесет парсека има не по-малко от сто свръхгигантски звезди. Там се намира двойният небесносин свръхгигант ЕС Златна рибка с ясна водородна линия на спектъра и тъмни на виолетовия край. Той е по-голям от орбитата на Земята, със светимост половин милион наши слънца! Имали сте предвид именно такава звезда? В същия куп са разположени звезди с още по-голям размер, с диаметър почти колкото орбитата на Юпитер, само че те отскоро са започнали да се нагряват след Е-състояние.
— Да оставим на спокойствие свръхгигантите! Хората в течение на хилядолетия са гледали пръстеновидните мъглявини във Водолей, Голямата мечка и Лира и не разбирали, че пред тях са неутрални полета на нула-гравитация, по закона за репагулюма — на прехода между притеглянето и антипритеглянето. Там именно се е криела загадката на нула-пространството…
Рен Боз скочи от прага на блиндажа за управляване, иззидан с големи, залени със силикат блокове.
— Отдъхнах си. Може да почваме!
Сърцето на Мвен Мас се разтуптя, вълнение сви гърлото му. Африканецът въздъхна дълбоко и пресекливо. Рен Боз остана спокоен, само трескавият блясък на очите му издаваше концентрацията на мисъл и воля, която физикът събираше в себе си, преди да пристъпи към опасното дело.
Мвен Мас стисна с голямата си ръка малката здрава китка на Рен Боз. Кимване с глава — и силуетът на завеждащия външните станции се показа вече върху склона на планината, по пътя към обсерваторията. Зловещо зави студен вятър — спускаше се от заледените върхове, които охраняваха долината. Тръпки пронизаха Мвен Мас. Той неволно ускори своите и без това енергични крачки, макар че нямаше закъде да бърза: опитът щеше да започне след залез слънце.
Мвен Мас успешно се свърза със спътник 57 по радиото с лунен диапазон. Монтираните в станцията отражатели и направляващи механизми фиксираха Епсилон от Тукан за ония няколко минути движение на спътника от тридесет и трети градус северна ширина до Южния полюс, през които звездата се виждаше от неговата орбита.
Мвен Мас зае мястото си край пулта в подземната стая, твърде подобна на тази в Средиземноморската обсерватория.
Като преглеждаше за хиляден път листовете с данни за планетата на звездата Епсилон от Тукан, Мвен Мас провери изчислената орбита на планетата и отново се свърза със спътника — условиха се така: наблюдателите от него в момента на включване полето да изменят много бавно посоката по дъга, четири пъти по-голяма от паралакса на звездата.
Мудно се влачеше времето. Мвен Мас никак не можеше да се отърве от мисълта за Бет Лон — осъдения на изгнание математик. Но ето че на екрана на ТВФ се появи Рен Боз до пулта на опитната уредба. Острата му коса стърчеше повече, отколкото обикновено.
Предупредените диспечери от енергостанциите съобщиха, че са готови. Мвен Мас хвана ръчките на командното табло, обаче движение на Рен Боз върху екрана го спря.
— Трябва да предупредим резервната Ку-станция в Антарктида. Наличната енергия няма да стигне.
— Аз направих това, тя е готова.
Физикът размишляваше още няколко секунди:
— На Чукотския полуостров и в Лабрадор са построени централи на Ф-енергия. Ако се договорим с тях да се включат в момент на инверсия на полето — опасявам се от несъвършенство на апарата…
— Направил съм и това.
Рен Боз просия и махна с ръка.
Исполинският стълб енергия достигна до спътник 57. В хемисферния екран на обсерваторията се появиха възбудените млади лица на наблюдателите.
Мвен Мас поздрави смелите хора, провери съвпадението и движението на стълба енергия след спътника. Тогава той превключи мощността на Рен Бозовата уредба. Главата на физика изчезна от екрана.