Доброжелателката скокна.
— Така ли! Така ли оценявате моето добро дело! Да знаех, нямаше да ви пристъпя прага… Но сега, понеже ме предизвиквате, аз ще ви кажа всичко. Къде ви е Мичето от двадесет дена, а? На курорт ли е, а? На курорт ли е? Вие разправяте, че е на курорт у нейна приятелка в провинцията. Сама не знаете къде е. Пък аз знам и ще ви кажа! Знаят го всички: Мичето е в Майчин дом. На хубав курорт е Мичето!
Отведнаж майката на Мичето падна на колене.
— Сестро, мълчи, мълчи, мълчи, моля ти се. Ни дума. Не ни погубвай! Лошо е модерното време… Да мълчим, да таим, да покриваме. Това ни е задачата на нас, по-възрастните.
И тя почна през сълзи да я дърпа за дрехата, да моли, да плаче и да повтаря:
— Сестро, мълчете, мълчете, запазете ни честта… Честта ни запазете!