…Остриетата се срещнаха в първата крачка на смъртоносния си танц, създавайки порой от искри. Удар след удар двата меча се сблъскваха, закачаха се в бронята на противника или в щита. Още в самото начало на двубоя Чад разбра че Гримакс го превъзхожда многократно по сила, а по зъбата усмивка на орка личеше че и той го знае. Затова пък Чад бе по-бърз и разчиташе на бързината си, за да избягва на помитащите удари на орка. Бавно, крачка по крачка по-добрият стил на принца взимаше превес в битката. Ръмжащият Гримакс отстъпваше бавно назад към редиците на войските си. Със весел звън остриетата продължаваха да се срещат във въздуха.
…КърваваСтрела бе най-добрият стрелец с лък който расата на орките бе раждала. Когато видя че господарят му почва да отстъпва знаеше какво трябва да направи. С отренирано двийение той опъна тетивата и се примери в принца. Когато дойде момента обаче той не пусна стрелата си. Очуден оркът се опита да се прицели отново, ала тялото му не се подчини. Треперещата му ръка увенчана с дълги, мръсни нокти пусна лъка да падне на земята и сякаш сама се протегна към колана, където висеше камата му. КърваваСтрела почувста силата на чужда воля върху себе си. Един бърз поглед към бойното поле му показа че друидът гледа настойчиво към него. Ръката му вече бе извадила камата и я беше насочила към гърдите на притежателя си.
— НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!!!! — изрева орка…
…Камата се стрелна напред…
Чад насяше ударите си с небивала досега злоба и намираше все нови и нови пролуки в защитата на орка. Гримакс отстъпи още една крачка и принцът го последва без да забележи камъка в краката си. Когато замахна за да нанесе поредният удар кракът му се сблъска с камъка и принцът, загубил опората си, падна на земята. Оркският лидер се възползва от момента и изрита Чад в гърдите. Тежкият ботуш на орка стъпи върху гърдите му и го прикова към земята — Свършено е с теб принце — задъхано каза Гримакс: — Свършено и с кралтвото на баща ти, и с надеждата на хората в теб… много неприятно, нали? Хиляди невинни разчитаха че ще ги спасиш… зла съдба принце…
Ръката на Чад трескаво се опитваше да докопа дръжката на меча… „Само още сантиметър“, мислеше той.
— ала не се бой, аз ще се погрижа за поданниците ти принце… моят народ трябва да яде… — Гримакс бавно вдигна меча за да нанесе рашителният удар — Ще умреш бързо човеко… приеми това като моята вишша милост към теб Ръката на Чад най-сетне стисна дръжката. „Сега“ — помисли си той. — „Сега или никога“.
Мечът на принца се издигна нагоре светкавично задвижван не колкото от уморената му ръка, колкото от безсилният му гняв. Острието проби като хартия бронята на изненадания орк и потъна в плътта с гадно хрущене. Едновременно с това принцът се извъртя рязко настрани и избега предсмъртния удар на чудовището. Гримакс падна на колене и от устата му се проточи кървава вадичка. Оркът изгъргори нещо неразбрано след което падна на земята и застина.
— В атака!!!!!!За Белин!!!!За Чад-арн!!!!!! — изрева някой и хиляди гърла подеха този вик. Армията на кралството се нахвърли върху орките и ги подгони назад по бойното поле. Останали без своят предводител, уплашени и объркани, орките скоро побягнаха панически въпреки огромният си брой.
Кралството бе спасено… засега…
…Тъмно помещение, изпълнено с странни миризми и звуци. От някъде долитаха предсмъртни стенания. Ръката с бойната ръкавица се сви в юмрук и се издигна в небето.
— Ти ще ми платиш Чад-арн… ЩЕ МИ ПЛАТИИИИИИШ!!!!!!!!!!!!!!!