Поглеждам го колебливо и малко пресилено се усмихвам.
— Добре — казвам. — Ще го направя заради теб, но ще е само за теб. Няма да е зле да го запомниш — соча строго с пръст. — Ще ме притежаваш.
Той клати глава.
— Първо на първо, не искам да го правиш само заради мен, но тъй като упражняването е по — важно от това да спорим, ще изчакам, след като вече си пяла в „Олд Пойнт", и тогава ще те попитам дали си изживяла нещо повече от това да изпълниш желанието ми.
— Мисля, че ще е справедливо.
Той кима още веднъж, нагласява се и прекарва перцето през струните.
— Почакай. може би, ако и ти си прав, няма да имам чувството, че стърча. Андрю се смее и става от перваза.
— Добре де, добре, ще бъде както ти искаш. Ако решиш, че искаш да го направиш с торба на главата, също може.
Поглеждам го така, като че ли глупавата идея ми допада.
— Не, Камрин, няма начин, никакви торби. А сега да започваме.
Репетираме до късно, но накрая сме принудени да престанем, защото явно безпокоим гостите на хотела от двете страни. И то точно когато наистина започнах да си мисля, че му хващам цаката и отпуснах повече гласа си, без да ме е грижа какво може да си помисли Андрю за пеенето ми.
Мисля, че започнах да се справям доста добре.
Тази нощ си лягаме по — рано, тъй като репетицията ни беше прекъсната. Лежим с присвити колене един до друг и само си говорим.
— Доволна съм, че на теб ти писна от моите глупости — казвам аз, положила глава върху ръката му. — Иначе вече наистина да съм се върнала в Северна Каролина.
Усещам как притиска устните си в косата ми.
— Трябва да ти призная нещо — казва той.
Наострям уши.
— Какво?
— Ами, да — казва той и поглежда към тавана, където отраженията от светлините на колите навън придобиват причудливи форми. — Там в
Уелингтън, Канзас, в първия мотел, в който се отбихме, когато на следващата сутрин ти беше в банята, аз ти дадох две минути да се приготвиш... — той млъква за моменти аз го усещам леко да се раздвижва, като че ли за да ме погледне.
Дръпвам главата си от ръката му, за да мога видя.
— Е, да, спомням си, какво направи?
Той нервно се усмихва.
— Преснимах шофьорската ти книжка с мобифона си.
Премигвам, леко изумена.
— Защо? — повдигам се малко по — високо, за да мога да го виждам.
— Ядоса ли се?
Рязко въздъхвам.
— Предполагам, че зависи от това какво си възнамерявал да направиш с тази доста лична информация.
Той гледа настрани и въпреки тъмнината в стаята забелязвам, че се изчервява.
— Определено не беше, за да те намеря по — късно и да те накълцам на парченца, или нещо от сорта.
— Е, това поне е успокояващо — казвам през смях. — Все пак сериозно те питам, защо го направи?
Той отново гледа тавана и се замисля.
— Просто исках да знам как мога да те намеря отново — признава той — в случай, че наистина решим пътищата ни да се разделят.
Очите ми му се усмихват, но устата не. Не съм ядосана, че е снимал по тази причина. Дори ми се иска да го целуна за това, но не съм сигурна, че ми харесва онази част „в случай, че се разделим". Тя ме кара повече от друг път да си мисля, че е възнамерявал да си тръгне в даден момент, независимо от всичко.
— Андрю?
— Да, момиче.
— Има ли нещо друго, което не ми казваш?
Той не отговаря веднага.
— Не. Защо питаш?
Аз също поглеждам тавана.
— Не знам. Просто винаги усещам това странно. нежелание от твоя страна.
— Нежелание ли? — пита изненадан той. — Не бях ли аз този, който те убеди да тръгнеш на това пътуване с мен? Или нямах желание да те целувам отдолу?
— Предполагам, че не.
— Камрин, единственото ми колебание е било свързано с това дали беше правилно да бъдем заедно.
Аз се повдигам от леглото и се извръщам изцяло към него. От сянката, която пада върху лицето му, очите му изглеждат по — гневни. Той е гол до кръста и е подпрял главата си с ръка.
— Мислиш, че не е правилно да сме заедно, така ли?
От този разговор стомахът започва да ме присвива.
Със свободната си ръка той ме хваща леко за китката.
— Не, скъпа, аз. мисля, че е правилно във всяко отношение. точно затова мис. точно затова мислех, че е по — добре да не го започваме.
— Но в това няма никаква логика.
Той ме придръпва към себе си и аз лягам върху гърдите му.
— Просто не бях сигурен. Но ти също не беше много сигурна.
Аз лягам до него. Той имаше право.
Единственото нещо, което все още не мога да разбера, е какви точно са били причините, които са го карали да е толкова предпазлив? Той знае защо съм заминала от къщи и всичко за смъртта на Иън. Имам цял списък с основателни причини, които всеки би могъл да види. Причините на Андрю продължават да са скрити за всички.