И мисля, че тук не става въпрос само за баща му.
Той измъква ръката си под главата, възсяда ме и подпира тялото си на мускулестите си ръце.
— Доволен съм, че не можеш да спиш на музика — казва той, очевидно припомнил си първото нещо, което му бях казала, след което се навежда и ме целува.
Вдигам ръце, хващам красивото му лице с дланите си и го дърпам да ме целуне отново.
— Аз пък съм доволна, че Айдахо е известен с картофите си.
Андрю повдига учуден вежди.
Само се усмихвам и отново го притеглям към устните си. Той ме целува продължително и преплита езика си с моя. После започва да ме целува все по — надолу и по — надолу. Прави кръг с езика си около пъпа ми и пъхва пръстите си под ластика на пликчетата ми.
— Мисля, че няма да мога да... — казвам тихо аз и погледам надолу към него.
— Няма да се чукаме — казва той, — обещавам да те лижа внимателно. — Смъква пликчетата ми и повдига леко задника ми, за да му е по — лесно. Целува едното ми бедро отвътре, а после и другото.
— Ще държа езика си влажен, за да не те щипе — казва нежно той и отново ме целува отвътре по бедрата, като се приближава все повече към най — горещото място.
Изохквам леко, когато пръстите му много внимателно докосват разтворените ми срамни устни.
— По дяволите, бебчо, ама ти наистина си подута — казва го със съчувствие, а не да ме дразни.
Наистина усещам леко щипане, но, о, господи, толкова много го искам. Усещам горещия му дъх между краката си.
— Ще бъда много нежен — казва той и дъхът ми спира, когато много влажният му език ме лизва бавно веднъж.
Пръстите му продължават да държат срамните ми устни разтворени, но без да оказват някакъв натиск на мястото.
Тялото ми се разтапя върху чаршафите, когато той продължава да ме лиже, като се старае да не ми причинява болта, а само пълно и безкрайно удоволствие.
Репетирахме „Barton Hollow" в продължение на два дена през повечето време в стаята ни в „Холидей Ин", но се разходихме край Мисисипи в края на Канал Стрийт и репетирахме и там. Мисля, че скритият замисъл на идеята на Андрю беше да ме накара да се чувствам по — спокойна пред публика. По това време там нямаше много хора, но въпреки това продължавах да съм ужасно нервна. Повечето просто минаваха покрай нас, без да спират, за да ни чуят как пеем (ние не давахме представление и често спирахме, за да започнем отначало различни откъси от песента, така че наистина нямаше много за слушане), но от време на време един или двама се поспираха за малко. Една жена ми се усмихна. Обаче не бях сигурна дали усмивката й беше от съжаление, защото съм ужасна, или защото е харесала гласа ми.
Предполагам, че би могло да бъде и заради двете.
На третия ден Андрю вече е сигурен, че и двамата сме я научили добре и възнамерява скоро да отидем до „Олд Пойнт", за да я изпеем.
Аз не съм толкова сигурна. Трябва ми още седмица, месец или една — две години.
— Ще се справиш добре — казва той, докато си връзва обувките. — Всъщност ще бъдеш направо страхотна. В края на песента ще трябва да се бия с мъжете, за да те отърва от тях.
— О, я млъквай — викам му аз и обличам едно черно бюстие с ефектни презрамки, което оставя раменете ми голи. Категорично нямам намерение да нося онова без презрамки във вечер като тази. — Забелязах как те гледаха жените онази вечер. Мисля, че явяването ти там заедно с мен е единственото нещо, което ще работи в моя полза, защото вниманието им ще е съсредоточено върху теб и няма да забележат гафовете ми.
— Момиче, ти знаеш песента по — добре от мен — казва той. — Престани да си толкова негативно настроена.
Черната му тениска се смъква върху коремните му мускули. Сложил е колан в черно и сребърно, но тениската е втъкната съвсем малко само около катарамата, останалата част виси свободно. Облякъл е тъмни дънки, а разрошената му коса стърчи тук — там...
— Какво казваше?
— Единственото нещо, което наистина трябва да се опиташ да запомниш — казва той и се пръсва с дезодорант, — е да не изпяваш всеки стих на песента. Предоставя ти се възможност да не пееш толкова много, но ти продължаваш да изпяваш и моите части — той повдига вежди и ме поглежда. — Не че имам нещо против, просто си помислих, че ще си по — спокойна, ако имаш да пееш по — малко.
— Знам, обаче съм свикнала да изпявам цялата песен, така че ми е трудно да свикна да не пея някои части.