Не искам да стоя зад ъгъла, като че ли подслушвам. В мига, в който ме вижда, той изоставя гневния тон с Ейдън и се надига в канапето.
— Виж какво, трябва да вървя — казва Андрю. — Да, вече се обадих на мама. Да. Добре. Чувам, да. До по — късно.
Затваря мобифона и го слага на дъбовата масичка за кафе, върху която е подпрял единия си бос крак.
Сядам до него върху възглавницата.
— Съжалявам за това — казва той, потупва ме по бедрото, после го разтрива с длан.
„Никога няма да го чуя да слага край на всичко" — казвам си на ум аз. Сядам в скута му и той ме притиска до гърдите си, като че ли аз съм това, което му е нужно, за да се успокои. Обгръщам врата му с ръце, навеждам се напред и го целувам по устата.
— Камрин — гледа ме в очите, — виж какво, аз също не искам това да свърши — вика той, все едно, че е прочел мислите ми, докато бях преди малко в банята.
Изведнъж ме повдига и ме държи изправена срещу себе си в скута си. Възседнала съм го и коленете ми опират в канапето. Взема една по една ръцете ми в своята и ме гледа право в очите, сериозен и напрегнат.
— Какво, ако ние. — поглежда встрани, обмисляйки внимателно думите си, макар да ми се искаше да знам, че го направи, защото искаше наистина да ги каже, или пък изобщо нямаше намерение да ги казва.
— Какво, ако ние какво? — опитвам се да го подтикна. Не искам той да се откаже, независимо от какво. Искам да го каже. Отново започвам да чувствам някаква възобновила се надежда и не мога да понеса тя отново да ми се изплъзне. — Андрю?
Напрегнатите му зелени очи се взират в моите, когато гласът ми го сепва и го връща към първоначалната му мисъл.
— Какво ще кажеш, ако заминем заедно? — казва той и сърцето ми започва да бие по — бързо. — Не искам да съм тук. И не го казвам заради баща ми или брат ми — тези неща нямат нищо общо с това как се чувствам. Точно сега. Тук, заедно с теб. Как се чувствах през цялото време от деня, в който те видях да седиш сама в автобуса в Канзас. — Стиска по — силно ръцете ми. — Знам, че си загубила съучастника си в престъплението, но... искам да бъдеш моя. Може би трябва да пътуваме заедно по света, Камрин. Знам, че не мога да заменя твоя бивш.
От очите ми се стичат сълзи.
Той ги тълкува погрешно. Ръцете му пускат моите и изведнъж вече не може да ме гледа повече. Хващам лицето му между дланите си и задържам измъчения му поглед в мен.
— Андрю — разтърсвам глава, сълзите се стичат по бузите ми, — винаги си бил само ти — прошепвам с дрезгав глас. — Дори с Иън чувствах, че нещо ми липсва. Казах ти в онази нощ на полето. Казах ти, че. — гласът ми трепери. Усмихвам се и казвам: — Ти си моят съучастник в престъплението. Знам го от дълго време.
Целувам го по устните.
— Не мога да си представя нищо по — хубаво на този свят от това да бъда по пътя заедно с теб. Ние му принадлежим. Заедно. Точно там искам да бъда. Очите му се навлажняват, но той спира сълзите да потекат с лъчезарната си усмивка. После притиска устните си в моите и двамата държим лицата си в ръце. Целувката му отнема дъха ми, но аз продължавам силно да го целувам и да пия, колкото мога повече от неговия дъх. Без да прекъсва целувката, той пуска лицето ми, обгръща силно тялото ми с ръце и се изправя заедно с мен.
— Днес трябва да се запознаеш с майка ми — казва той, като разглежда внимателно лицето ми и се взира втренчено в очите ми.
Избърсвам с ръка сълзите си и кимам.
— Ще се радвам да се запозная с майка ти.
— Чудесно — казва той, като ме пуска внимателно да стъпя на пода. — Ще взема душ, ще отидем да свършим някои неща в града и ще се видим с нея, след като излезе от работа.
— Добре — казвам аз и не позволявам на усмивката да изпусне лицето ми.
Не бих могла да го направя, дори и ако се опитам.
Той дълго ме гледа и като че ли не иска да се отдели от мен дори и само за да се изкъпе, очите му сияят по същия начин, както ги видях в онази нощ, след като пяхме в „Олд Пойнт". По лицето му могат да се прочетат най — различни неща, които някой изключително щастлив би искал да каже с думи, но той не казва нищо.
Не е и нужно.
Най — после Андрю излиза от стаята, за да вземе душ, а аз започвам да проверявам телефонните си съобщения. Майка ми най — после се е обадила. Оставила е съобщение в гласовата поща, в което ми разказва всичко за круиза на Бахамите, който продължил цели осем дена. Звучи така, сякаш наистина е хлътнала по този Роджър. Всъщност аз може би отдавна трябваше да се навъртам по-често у дома, за да го видя и да направя собствено разследване на неговата личност, в случай че майка ми е била заслепена от нещо в него, което прикрива предупредителните признаци. Повече пари от баща ми, по -секси тяло от това на Андрю. е, това е малко вероятно, или пък наистина да му е голям. макар да не съм съвсем сигурна как бих могла да разбера нещо такова, освен ако не реша да попитам директно майка ми, а това нямаше да стане.