— Камрин, искам да знаеш, че съм много доволна, че сте се срещнали двамата. Изглежда, че компанията ти е помогнала на Андрю да преживее някои трудни моменти.
Лъчезарната й усмивка помръква малко след тези думи и с крайчеца на окото си забелязвам, че Андрю я гледа предпазливо. Стигам до заключението, че според него тя е казала достатъчно или че той се безпокои да не каже нещо, което може да го постави в неловко положение пред мен.
Почувствала се малко неудобно от това, че тук само на мен ми липсва очевидната информация, пресилено се усмихвам заради майка му.
— Е, откровено казано, ние си помогнахме много един на друг — викам аз и сега още по — широко се усмихвам, защото казаното от мен е вярно.
Марна леко се тупва по бедрата, усмихна се весело и става.
— Трябва бързо да се обадя по телефона — казва тя и прани показателен жест с ръка. — Съвсем забравих да кажа на Ашър за мотоциклета, който той се опитва да купи от господин Сандърс. По — добре да му се обадя, преди отново да съм забравила, извинете ме за няколко минути.
Погледът й скришом се плъзва покрай Андрю, преди да излезе от стаята. Видях го. Сигурна съм, че никой от тях не си мисли, че не се досещам за наличието на нещо друго, което става тук и за което очевидно не би трябвало да знам. Не мога да кажа дали тя тайно не ме харесва и дали не играе това представление пред мен, за да не се почувства Андрю неудобно, или пък става дума за нещо съвсем различно. Това ме вбесява и вече не се чувствам така спокойна, както бързо се почувствах при първите минути с нея.
Както можеше и да се предположи, няколко секунди, след като тя се измъкна от стаята, Андрю се надига.
— Какво става? — питам тихо аз.
Той ме поглежда и вероятно разбира, че няма вечно да се правя на разсеяна за всичко това. Напълно му е ясно, че съм по-наблюдателна, отколкото му се е искало да бъда.
Очите му се вглеждат внимателно в лицето ми, но той не се усмихва, просто ме гледа така, като че ли съм човек, с когото трябва да се сбогува. После се навежда и ме целува. — Нищо не става, момиче — казва той, вече решил да се усмихне, но закачливият Андрю, когото познавам така добре, повече не може да ме заблуди.
Знам, че лъже, и няма начин да оставя това така. Няма да повдигам въпроса, докато сме тук, обаче след това ще бъде различно. — Ще се върна след секунда — казва той и тръгва след майка си.
Тридесет и шест
Може би не трябваше да водя Камрин тук, защото тя е умна и знаех, че няма да й убегне и най — малкият нюанс в разговора. А и майка ми не я затрудни много. Обаче това е важна среща между тях и аз направих това, което трябваше да направя.
Минавам през библиотеката и нататък по коридора до спалнята на майка ми. Тя стои там и ме чака. Обляна е в сълзи.
— Мамо, не прави това, моля те — прегръщам я и я държа отзад за главата. Тя подсмърча, задавя се и се опитва да спре да плаче.
— Андрю, моля те, иди на срещата и...
— Не, мамо. Слушай — внимателно я отдръпвам от себе си, държа я за раменете и я гледам. — Мина много време. Чаках твърде дълго и ти го знаеш. Признавам, че трябваше да отида още преди осем месеца, но не го направих, а сега е много късно.
— Не можеш да знаеш това — по лицето й се стичат сълзи.
Изражението ми става по — меко, но знам, че няма да ме послуша, независимо колко убедителен съм.
— Стана по — лошо — казвам аз. — Виж какво, единственото нещо, което искам от теб, е да я познаваш. Тя е много важна за мен. И двете сте много важни за мен и аз мисля, че трябва да се познавате...
Майка ми вдига ръка пред очите ми.
— Не мога да говоря за това — казва тя и се задавя. — Просто не мога. Ще направя каквото искаш от мен, синко, а и вече я обичам. Мисля, че е чудесно момиче. Виждам, че е много по — различна от всяко друго момиче, с което си имал връзка. Тя е важна за мен не само защото е важна за теб, а и заради всичко, което ти е дала.
— Благодаря ти — казвам аз и се мъча сам да не заплача.
Пускам ръце от раменете й.
Бъркам в задния си джоб, изваждам един сгънат плик и го слагам в ръката на майка ми, която го поема с нежелание. Целувам я по челото.
Отказва да го погледне. За нея това е краят. За мен в него са казани всички неща, които няма да мога да кажа.
Майка ми кима и от очите й отново потичат сълзи. Оставя плика на високия шкаф и взема една кърпичка от кутията до леглото й. Попива сълзите от бузите си и смръква останалите, опитва се отново да се успокои, преди да се върне в гостната при Камрин.