— Защо просто не й кажеш, Андрю — казва тя, като се завърта, за да ме погледне. — Трябва да й споделиш, за да бъдете свободни да правите всичко това, което винаги сте искали.
— Не мога — казвам аз и собствените ми думи като че ли пробиват дупка в гърдите ми. — Искам всичко да става по нормален начин, а не заради нещо друго.
Отговорът ми не й харесва, но го разбира.
Връщаме се обратно заедно и тя се насилва да се усмихне заради Камрин, когато отново влизаме в гостната. Камрин също е усмихната, но на лицето й ясно личи, че знае, че майка ми плаче.
Майка ми отива при нея и Камрин инстинктивно се изправя.
— Съжалявам, че ще прекъсна това посещение толкова скоро — казва тя и прегръща Камрин, — но получих лоши новини за един член на семейството, докато разговарях по телефона с Ашър. Надявам се да ме разбереш.
— Разбира се — отговаря Камрин и усмивката й е заменена от загриженост. Поглежда ме за миг. — Съжалявам да го чуя. Надявам се да сте добре.
Майка ми кима и се усмихва през сълзи.
— Благодаря ти, скъпа. Винаги, когато Андрю те доведе тук, ще бъдеш добре дошла.
— Благодаря ви — казва любезно Камрин и отново я прегръща.
— Андрю, за какво беше всичко това? — пита тя дори още преди да затворя вратата от моята страна на колата.
Въздъхвам и завъртам ключа за запалването.
— Това е просто братско съперничество — казвам, като се старая да не я гледам — включвам на задна и колата потегля. — Мама винаги се разстройва, когато двамата с Ейдън се караме.
— Лъжеш.
Вярно е и ще продължа да лъжа.
Поглеждам я и изкарвам колата на улицата.
— Тя просто не искаше да те въвлича в това — започвам аз и остатъка от лъжата започва да си идва на мястото. — Обаче всичко е свързано с погребението на баща ми. Нали забеляза, че тя не повдигна въпроса пред теб. Накара ме да отида в задната стая да говорим, за да ти спести това. Тя продължава да не ми вярва, но мисля, че малко по малко започва.
— Тогава каква беше тази новина за член на семейството?
— Нямаше такава — казвам. — Просто искаше да говори с мен и аз й разказах за кавгата ми с Ейдън по телефона, преди да излезем от апартамента, а това я разстрои.
Камрин въздъхва и поглежда през прозореца.
— Майка ми наистина те хареса.
Тя ме поглежда. Отначало имам усещането, че иска да продължи разговора за Ейдън, но се отказва.
— Тя е много мила жена — вика Камрин. — Може би ти и Ейдън (набляга на името му, като че ли още не вярва напълно на лъжата ми) трябва да се опитате да се разбирате повече, за да не я разстройвате толкова много. Въпреки че изобщо не става дума за това, все пак съветът й не е лош.
— Виж, бебчо, съжалявам, може би трябваше да изчакам, преди да те запозная с нея.
— Няма нищо — казва тя и се премества по — близо до мен. — Радвам се, че го направи. Това ме накара да се почувствам по — специална.
Мисля, че вече ми вярва, или може би се опитва да остави на по — заден план неприятното си усещане, защото е разбрала, че скоро няма да кажа истината.
Прегръщам я през рамото.
— Ами да, специална си.
Тя се гуши в гърдите ми.
— Ти не й каза, че заминаваме утре.
— Знам, но ще й кажа. Може да й се обадя по — късно вечерта — притискам я леко. — Сега, когато вече се е запознала с теб и определено те харесва, мисля, че няма да се тревожи толкова за мен, че ще направя нещо много откачено.
Камрин плъзва ръката си между бедрата ми и ми се усмихва.
— Ами да, сега и аз ще трябва да кажа на майка си — изведнъж се повдига, сякаш току — що озарена от някаква мисъл. — Бих могла просто да почакам, когато минем през Северна Каролина, и тогава да се отбием, за да се запознаеш с нея.
Хубавите й сини очи радостно светват.
Аз също се усмихвам и кимам.
— Искаш да заведеш такъв като мен у дома да се запознае с майка ти? Ами ако, след като види татуировките ми, те открадне от мен! — подкачам я аз.
— Няма начин — отвръща през смях тя. — Най — много да се влюби в теб.
— Уха, може пък да ми направи това — онова!
Очите й за малко да изскочат от орбитите, а аз отмятам назад глава и се смея.
— Шегувам се, бебчо!
Тя ми се озъбва и поема дълбоко въздух, но така и не успява яз скрие, че й е забавно.
— Хей, бил ли си някога... как да кажа...
Дори не може да го каже гласно и на мен ми става смешно.
— С по — възрастна жена ли? — питам аз и лукаво я поглеждам.
Тази тема явно я смущава, но тя я подхвана, така че имам пълната свобода да я измъчвам с нея, колкото може повече.
— Ами да, бил съм.
Тя рязко извръща към мен глава и очите й се разширяват още повече.