Дори стигнах дотам, че се опитах да се обадя на Деймън. Той е последният човек на тази планета, с когото искам да говоря, но той държи ключа към приятелството между мен и Натали. Жалко, но напълно вярно. Не знам какво съм си мислила: че ще си признае и ще каже на Натали истината? Да бе, как пък не.
Така че престанах да се обаждам. Нарочно избягвах любимото ни кафене и се задоволявах с боклука, който продаваха в местния магазин зад ъгъла. Удължих с две мили пътя си, за да отида на интервюто за работа в Дилард, само за да не се налага да минавам покрай апартамента на Натали.
Получих работата. Бях назначена за помощник — управител. Майка ми каза някоя добра дума за мен. Приятелка е с госпожа Филипс — тази, която ме назначи, обаче мен толкова ме вълнува да работя в универсален магазин, колкото и това да пия всяка сутрин това блудкаво кафе.
Докато седя край кухненската маса и наблюдавам избелялата руса коса на майка ми да наднича в хладилника, изведнъж осъзнавам, че няма да се изнасям, за да живея самостоятелно заедно с най — добрата ми приятелка. Или трябва да си намеря апартамент и да живея в него сама, или да остана тук още известно време с майка ми, докато Натали се вразуми. Това може никога да не стане. Или ще отнеме толкова дълго време, че, когато го стори, вече няма да съм в състояние да й простя и ще й кажа да върви на майната си. Имам усещането, че стаята сякаш се наклонява на една страна.
— Тази вечер ще излизам с Роджър — казва майка ми иззад вратата на хладилника. Надига се и ме поглежда. Слага прекалено много сенки за очи.
— Запознавала си се с Роджър, нали?
— Да, запознавала съм се с Роджър.
Всъщност не съм, или може би пък съм, но бъркам името му с тези на петимата мъже, с които е излизала през последния месец.
Включила се е в някаква странна система за бързи запознанства и със сигурност преминава с голяма скорост през всичките тези мъже, така че според мен разбира думата „бързи" в буквалния смисъл.
— Той е симпатичен мъж. Това е третата ми среща с него.
Пресилено се усмихвам. Искам майка ми да е щастлива, дори ако ще трябва да се омъжи отново, а това ме плаши до смърт. Обичам баща си. Аз съм малкото момиченце на татко, обаче това, което той стори на майка ми, е непростимо. От развода преди четири месеца майка ми се превърна в тази странна жена, която вече познавам само наполовина. Тя като че ли е бръкнала в едно чекмедже, което е стояло заключено в продължение на тридесет години, и е извадила оттам личността, която е била, преди да срещне баща ми и да роди мен и брат ми Коул. Само че тази личност вече не й подхожда, макар всеки ден да прави какво ли не, за да я носи.
— Той вече говори да ме заведе на круиз — дори само при мисълта за това лицето й грейва.
Затварям капака на лаптопа си.
— Не мислиш ли, че само след три срещи е малко рано за круиз?
Тя свива устои и не се съгласява с намека.
— Не, бебчо, напълно в реда на нещата е. Той има много пари, така че за него е нещо съвсем обикновено, като да ме заведе на вечеря.
Поглеждам встрани и отхапвам от сандвича, който съм си приготвила, макар изобщо да не съм гладна.
Майка ми снове насам — натам из кухнята и се преструва, че чисти. Обикновено ползва чистачка, която идва всяка сряда, но когато ще се отбива някой мъж, тя си мисли, че прокарването на кърпата за чинии по бар плота и напръскването на къщата с освежител е чистене.
— Не забравяй за събота — казва тя и започва да пълни миялната машина, което ме изненадва.
— Да, мамо, знам — въздъхвам и поклащам глава — макар че може би този път ще пропусна.
Тя се изправя и гледа право в мен.
— Бебчо, ти обеща, че ще дойдеш — казва отчаяна и започва нервно да барабани с пръсти по бар плота. — Знаеш, че не обичам да влизам в онзи затвор сама.
— Това е просто затвор, мамо — небрежно събирам няколко трохи хляб и ги пускам в чинията. — Те нямат достъп до теб, заключени са като Коул. А и сами са си виновни.
Майка ми свежда очи и усещам как в стомаха ми се заформя огромна, изгаряща ме топка.
Въздъхвам дълбоко.
— Съжалявам, не исках да кажа това.
Точно това исках да кажа, но не така гласно, и то на нея, защото й ставаше мъчно, когато заговорех за по — големия ми брат Коул и петгодишната му присъда за това, че беше убил човек, докато беше карал кола пиян. Стана само шест месеца, след като Иън загина при автомобилна катастрофа. Имам усещането, че губя всички...