Обаче да действаш по въпроса е съвсем друга работа и точно там аз тегля чертата.
Каквото и да става, това няма да се случи.
Да, ама фактът, че той е секси ме притеснява, защото това означава само, че ще трябва много по — упорито да се пазя — нищо, което казвам или правя, да не остави у него погрешно впечатление. Секси мъжете знаят, че са секси. Просто го знаят, дори и тези, които не го демонстрират открито. Напълно човешко е също и това, секси мъжете автоматично да предположат, че една невинна усмивка или разговор, който продължи повече от три минути, без да настъпи неловко мълчание, са признаци за харесване.
Така че това „приятелство" ще ми отвори доста работа. Искам да съм учтива, но не и прекалено учтива. Искам да се усмихвам, когато е необходимо, но трябва да внимавам и да дозирам усмивката си. Искам да се смея, ако нещо, което е казал, е смешно, но не желая той да си помисли, че е смях, който казва „много си падам по теб".
Да, това определено ще ми отвори работа. Може би в края на краищата една възрастна дама щеше да е по — добре...
Андрю и аз чакаме на автогарата близо половин час, преди да пристигне следващият автобус. Този път изглежда нямаше да имаме на разположение по две седалки. Опашката, която се оформи, вече беше станала такава, че местата можеха и да не стигнат за всички. Дилема. Мамка му. Андрю и аз изведнъж станахме временни приятели, но не мога да се реша да го помоля да седне до мен. Това може да се изтълкува като едно от онези неща, които създават погрешно впечатление. Така че, докато опашката напредва бавно и той пристъпва плътно зад мен, аз се надявам, че сам ще реши да седне до мен. Предпочитам да е той, отколкото някой друг, с когото дори не съм разговаряла.
Проправям си път към средата на автобуса, стигам до две празни места, подминавам това от външната страна и сядам до прозореца.
Той сяда до мен и мислено въздъхвам с облекчение.
— Тъй като си момиче — казва и слага сака на пода между краката си, — ще ти позволя да останеш на мястото до прозореца.
Усмихва се.
След като автобусът се напълва и вече започвам да усещам наоколо излишъка от телесна топлина, излъчвана от толкова много хора, натикани в едно тясно пространство, чувам вратата да се затваря със скърцане и той потегля.
Сега, когато имам някого, с когото да разговарям, пътуването вече не ми изглежда толкова дълго и мъчително. Минава само около час в непрекъснат разговор за всичко, свързано с любимите му банди за класически рок.
Обяснява ми и защо харесвам Пинк и колко много по — добра е музиката им, отколкото на Бостън и Форинър, които ми звучат по един и същи начин.
Спорим за това двайсетина минути. Наистина е упорит, но той каза същото за мен, така че може би и двамата сме виновни. Аз пък го открехнах коя е Нат, без да навлизам в мъчителни за мен подробности за отношенията ни с Натали.
Докато се стъмни, си дадох сметка, че откакто се качихме в автобуса и той реши да седне до мен, между нас не е имало нито един момент на неловко мълчание.
— Колко ще останеш в Айдахо?
— Няколко дена.
— И после пак ли ще се върнеш с автобус?
Странно, по лицето на Андрю няма и следа от закачливостта му.
— Ами да — отвръщам аз.
Не ми се иска да навлизам твърде дълбоко в тази тема, защото вече не знам предварително какви ще бъдат отговорите ми.
Чувам го да въздъхва.
— Не е моя работа — казва той и ме поглежда, а аз чувствам, че разстоянието между нас е намаляло значително, откакто седим толкова близо един до друг, — но ми се струва, че не би трябвало да пътуваш насам — натам съвсем сама.
Не го поглеждам.
— Е, да, но ми се налага.
— Защо? — пита той. — Не се опитвам да те свалям, но е опасно младо,дяволски хубаво момиче като теб да пътува сама сред мизериите автогари на Америка.
Усещам, че леко се усмихвам, но напразно се опитвам да скрия усмивката си.
Поглеждам го.
— Ти не се опитваш да ме сваляш — казвам аз, — но въпреки това ме наричаш, дяволски хубава" и умело свързваш това в едно изречение с „какво прави момиче като теб в място като това" .
Изглежда леко засегнат.
— Говоря сериозно, Камрин — казва той и закачливата усмивка изчезва от лицето ми. — Наистина можеш да пострадаш.
Опитвам се да отмина неловкия момент, усмихвам се и казвам: