Още го е яд на мен, че не взех самолет, за да дойда тук по — скоро. Ще трябва да го преживее, всеки скърби по свой начин. Независимо от това той ме прегръща, като стиска с една ръка моята, а с другата ме потупва по гърба.
— Това е Камрин — казвам и се обръщам към нея.
Тя им се усмихва от стола до стената, на който междувременно е успяла да седне отново.
— Това е другият ми брат, Ейдън, и жена му, Мишел — посочвам ги с леко движение на ръката. — А това е изтърсакът Ашър.
— Тъпанар — казва Ашър.
— Знам — отвръщам аз.
Ейдън и Мишел сядат на другите два стола до една маса и започват да разпределят бургерите и пържените картофи които току — що са купили.
— Старият все още не е дошъл в съзнание — казва Ейдън и напъхва няколко пържени картофки в устата си. — Не ми е приятно да го кажа, но не мисля, че изобщо ще дойде.
Камрин поглежда право в мен. И двамата само преди секунди разговаряхме с баща ми и аз разбирам, че тя чака да им съобщя новината.
— Вероятно, не — съгласявам се аз и виждам как очите на Камрин ме гледат с недоумение.
— Колко време ще останеш? — пита Ейдън.
— Не за дълго.
— Защо ли не съм изненадан? — той отхапва от бургера.
— Не започвай да се заяждаш с мен, Ейдън, не съм в настроение за това, а и сега нито е времето, нито мястото.
— Както и да е — казва Ейдън, клати глава и продължава да дъвчи. Топва няколко пържени картофки в купчинка кетчуп, който Мишел току — що е поставила върху една салфетка между тях. — Прави каквото искаш, но трябва да си тук за погребението.
Лицето му е безизразно. Просто продължава да яде.
Цялото ми тяло се сковава.
— По дяволите, Ейдън — обажда се Ашър зад мен. — Може ли да не правиш това точно сега, ако обичаш? Наистина, брат ми, Андрю е прав.
Ашър винаги е бил посредникът между Ейдън и мен. И винаги най — уравновесеният. Докато аз и Ейдън мислим по — добре с юмруците си. Той винаги печелеше битките между нас, когато бяхме деца, но не си даваше сметка, че докато ме спукваше от бой, той ме и тренираше.
Сега сме доста равностойни. На всяка цена избягваме действителни схватки помежду ни, но трябва да призная, че аз кипвам по — бързо от него. И той го знае. Точно затова сега отстъпва и използва Мишел за отвличане на вниманието. Протяга ръка и изтрива малко кетчуп от устата й. Тя се засмива.
Камрин улавя погледа ми. Вероятно се е опитвала да привлече вниманието ми през последните една — две минути и за секунда си мисля, че се опитва да ми подскаже, че иска да тръгва, но после клати глава и вместо това ми казва да се успокоя.
Правя го моментално.
— И така — обажда се Ашър, за да намали напрежението в стаята, — от колко време излизате заедно? — подпира се на стената близо до телевизора и скръства ръце на гърдите.
Двамата почти напълно си приличаме с еднаквите кестеняви коси и проклетите трапчинки. Ейдън е по — различният сред нас тримата. Косата му е много по — тъмна и вместо трапчинки има малко рождено петно на лявата буза.
— О, не, ние сме само приятели — казвам аз.
Мисля, че Камрин леко се изчерви, но не съм сигурен.
— Ще трябва да ти е добра приятелка, за да бие толкова път до Уайоминг заедно с теб — казва Ейдън.
Благодарен съм, че не се държи гадно. Ако беше решил да си изкара яда към мен на нея, щях да му разбия мутрата.
— Ами да — отговаря Камрин и аз съм впечатлен от приветливостта на гласа й. — Аз живея близо до Галвестън. Казах си, че някой трябва да го придружи, след като ще пътува с автобус.
Изненадан съм, че помни града, в който й казах, че живея.
Ейдън любезно й кима с глава, а бузите му продължават да се движат, докато дъвчи.
— Тя е страхотна, брато — чувам да ми шепне Ашър зад мен.
Извръщам се и го поглеждам гневно, за да млъкне. Той се усмихва, но млъква.
Старият едва забележимо се помръдва и Ашър пристъпва към леглото му. Потупва закачливо татко по носа.
— Събуди се. Донесохме бургери.
Ейдън показва бургера си, като че ли баща ни може да го види.
— И са хубави. По — добре е скоро да се събудиш или ще свършат.
Татко не се помръдва отново.
Обучил е и трима ни. Не бихме и помислили да стоим около леглото му и да изглеждаме тъжни и сдухани. А когато той умре, Ейдън и Ашър вероятно ще поръчат пица, ще купят каса бира и ще къркат, докато слънцето изгрее на следващата сутрин.
Тогава няма да съм тук, за да участвам и аз.
Всъщност колкото по — дълго стоя тук, шансовете той да умре, преди да си тръгна, стават по — големи.
Разговарям с братята ми и Мишел още няколко минути, а после отивам при Камрин.