— Е, ще оправим и това — казва равнодушно той.
Извръщам към него очи.
— Благодаря ти д-р Фил*, но нямам нужда от помощ за такива неща.
[* д-р Фил — американски автор, психолог, водещ на телевизионното „Шоу на д-р Фил", в което кара гостите си да се изправят срещу проблемите си. — Б.р.]
— Я почакай малко мамка му! Кой изобщо е казвал, че имам нужда от „оправяне"?
— Охо? — възкликва той, повдига нагоре брадичка и ме поглежда заинтригуван.
— Ами, да — казвам. — Освен това то ще е нарушение на моето условие номер едно.
Той премигва и се усмихва.
— Ти автоматично приемаш, че ще ти се предложа като опитно свинче, така ли? — Раменете му се разтърсват от смях.
Уф!
Опитвам се да не изглеждам обидена. Не съм сигурна, че се справям много добре и затова използвам друга тактика.
— Е, надявам се, че не — казвам и примигвам с очи. — Ти не си моя тип.
О, да, топката е отново в моето поле. Мисля, че той направо трепна!
— И какво толкова не ми е наред? — пита Андрю, но аз вече не се хващам на въдицата, че забележката ми наистина го е обидила. Обикновено хората не се усмихват, когато са ги обидили.
Извръщам се напълно, опирам гръб във вратата на таксито и го оглеждам от горе до долу. Ще излъжа най - безсрамно, ако кажа, че не харесвам това, което виждам. Все още не съм намерила нищо, което не го прави мой тип. Всъщност ако не бях настроена против какъвто и да било секс, срещи, връзки или любов, Андрю Париш щеше да е мъжът, по когото щях веднага да си падна и по когото на Натали щяха да й потекат лигите. Щеше направо да си го сложи върху циците.
— В теб няма нищо, което да не ти е наред — отговарям аз. — Просто съм склонна да скъсвам с... кротките типове.
Андрю за трети път отмята назад глава и избухва в смях.
— Кротък ли? — пита той и продължава да се смее. Поклаща няколко пъти глава и добавя: — Да, предполагам, че си права, като казваш, че аз не съм напълно кротък тип — вдига пръст като да подчертае нещо. — Обаче повече ме заинтригува онова, за което каза, че скъсваш с тях... Какво според теб би трябвало да означава то?
Как се случи, че топката пак попадна в моето поле? Така и не я видях да се приближава.
Вглеждам се в него за отговора, въпреки че той е този, който зададе въпроса. Продължава да се усмихва, но този път в усмивката му има нещо много по — меко и забележимо от обикновено.
Не казва нищо.
— Ами. не знам — отвръщам разсеяно аз и после го поглеждам. — Защо изобщо трябва да означава нещо?
Той дяволито поклаща глава, но гледа пред себе си, защото таксито спира на паркинга близо до автогарата. Колата на бащата на Андрю шевролет модел 1969 година е единствената останала на паркинга. Те наистина май си падат по стари модели коли.
Андрю плаща на шофьора и излизаме навън.
— Всичко хубаво, приятел — казва той, когато шофьорът потегля.
Накрая отиваме с колата до бащината къща на Андрю, като през повечето време на пътуването до там мисля върху казаното от него, но после преставам да размишлявам, когато спираме на паркинга пред безупречно изглеждащата къща на баща му.
— Еха — подвиквам с полуотворена уста, когато излизам от колата. — Ама тази къща е доста голяма.
Неговата врата се затваря.
— Е, да, баща ми притежава успешна строителна и проектантска компания — отговаря с безразличие. — Хайде, ела, не искам да прекарвам много време тук, за да не се появи Ейдън.
Вървя редом с него по извитата, добре оформена алея, която води към входната врата на триетажната къща. Това е едно толкова богато и безупречно място, че просто не мога да си представя точно неговият баща да живее в него. Баща му ми прилича по — скоро на непридирчив човек, а не на някой материалист като майка ми.
Тя би припаднала пред нещо като това.
Андрю рови из ключовете си и пъхва този, който трябва в ключалката.
Тя с щракане се отваря.
— Не че си пъхам носа, където не ми е работа, но защо му е на баща ти да живее в толкова голяма къща?
Във фоайето мирише на канелени бисквити.
— Не, това е дело на бившата му жена, не негово. — Следвам го до покритата с бяла пътека вътрешна стълба. — Линда беше свястна жена. тази, за която той спомена в болницата, но не можа да се разбере с татко и не мога да я виня за това.
— Мислех, че ще ми кажеш, че се е омъжила за него заради парите му.
Андрю поклаща глава и продължава да се изкачва по стълбите.