Влизаме в доста невзрачна стая с едно легло, опряно в дъска, поставена зад него на стената. Покривката му е кафява и грозна и здравата ме плаши. Самата стая мирише на чисто и изглежда доста прилична, но аз никога не съм спала в мотел, без първо без да махна кувертюрата от леглото. Не можеш да кажеш какво се е загнездило там или кога е била прана за последен път.
Андрю поема дълбоко въздух, за да усети миризмата.
— Това е стаята за непушачи — казва той и се оглежда наоколо така, като че ли първо я проверява — Тази е твоята.
Оставя китарата подпряна на стената и влиза в малката баня, пали лампата, проверява вентилатора и после отива при прозореца от другата страна на леглото, за да провери климатика... В края на краищата средата на юли е. После отива при леглото, внимателно отдръпва завивката и оглежда чаршафа и възглавниците.
— Какво търсиш?
Отговаря, без да ме погледне:
— Проверявам дали е чисто, не искам да спиш в някакъв смърдалник.
Здравата се изчервявам и се обръщам, преди да може да ме види.
— Като че ли е рано за спане — казва той, отдръпва се от леглото и взема отново китарата, — но шофирането доста ме измори.
— Всъщност ти не си спал, откакто слязохме от автобуса в Шайен.
Пускам чантичката и сака си на пода до леглото.
— Вярно — съгласява се той. — Това означава, че съм бил на крак около осемнадесет часа. По дяволите, нямах представа.
— Изтощението ще ти го покаже.
Той отива при вратата, слага ръка върху лъскавата дръжка и отново я отваря. Аз продължавам да стоя до леглото. Моментът е малко смущаваш, но не трае дълго.
— Е, ще се видим сутринта — казва Андрю от входа. — Аз съм точно до теб в 110, така че само викни или потропай на стената ако имаш нужда от мен — по лицето му се чете само любезност и искреност.
Кимам и му се усмихвам в отговор.
— Ами, лека нощ — казва той.
— Лека.
Измъква се навън, като затваря безшумно вратата зад себе си.
Мисля разсеяно за него секунда, но се сепвам и започвам да ровя в сака. Това ще е първият душ, който ще взема от две денонощия насам. Направо се разтапям, като помисля за това. Измъквам отвътре чифт чисти пликчета и любимите си бели памучни шорти, както и спортна тениска с розови и сини ленти около късите ръкави. После намирам четката за зъби, паста и „Листерин" и се отправям към банята с всичко това в ръце. Събличам се гола, като смъквам с удоволствие мръсните дрехи и ги хвърлям накуп на пода. Поглеждам се в огледалото. О, господи, изглеждам ужасно! Гримът ми абсолютно се е изтрил, вече почти нямам никакъв грим върху миглите. От плитката са се измъкнали още руси кичури и са прилепнали отстрани на главата като мише гнездо.
Не мога да повярвам, че съм пътувала с Андрю в колата в този вид.
Вдигам ръка и смъквам лентата от плитката, за да освободя и останалата коса, след което прекарвам пръсти през нея, за да я разпусна напълно.
Първо си измивам зъбите и напълвам устата си с ментов „Листерин". Държа го там, докато щипането престане.
Душът е като манна небесна. Стоя под него безкрайно дълго и оставям полуврялата вода да продължава да ме бие, докато не издържам повече и топлината започва да ме унася в сън, още както съм права. Измивам всичко. По два пъти. Просто защото мога и защото е минало толкова дълго време. Накрая се обръсвам, доволна да се отърва от противните косми, започнали да растат по краката ми. Най — после затварям скърцащите кранове и посягам към акуратно сгънатата бяла мотелска тоалетна кърпа върху полицата в дъното на банята.
Чувам душа да тече в стаята на Андрю до моята и се улавям, че продължавам да слушам шума. Представям си го там как се къпе, в мислите ми няма нищо сексуално или перверзно, макар че съвсем няма да е трудно да си помисля и нещо такова. Просто си мисля изобщо за него, за това какво правим и защо. Мисля си за баща му и отново ми се къса сърцето, като знам колко много страда Андрю и как се чувствам безпомощна да направя нещо за него. Накрая си налагам отново да мисля за себе си, за собствения ми живот и проблеми, които наистина нямат нищо общо с тези на Андрю.
Надявам се, че никога няма да бъда принудена да му казвам за проблемите си и за всичките неща, които ме накараха да предприема това пътуване с автобус за никъде, защото ще се почувствам много глупава и егоистична. Моите проблеми са нищо в сравнение с неговите.
Лягам в леглото с влажна коса и я сресвам с пръсти. Включвам телевизора... Изобщо не се чувствам уморена, след като спах през по — голямата част от пътя до Денвър, и шаря по каналите, като след време го оставям на един филм с Джет Ли. Но той ми е повече за фон със звука, отколкото нещо друго.