Стресна ме силно тропане по вратата.
— СТАНИ И СИЯЙ ЛЮТИЧЕ! — каза напевно Андрю от другата страна.
Дори не си спомням кога съм заспала отново след съня. Слънцето свети през един процеп между завесите и залива жълтокафеникавия мокет под прозореца. Ставам от леглото, отмятам назад разпуснатата си коса и отивам да отворя вратата, преди да е събудил целия мотел.
Той ме гледа учуден, когато отварям вратата.
— Мамка му, момиче — казва Андрю и ме оглежда, — какво по дяволите се опитваш да ми причиниш?
Аз се поглеждам все още сънена и разбирам, че още съм с мъничките памучни бели шорти и спортната тениска, без сутиен под нея. О, господи, зърната на гърдите ми светят като маяци през тениската! Скръствам ръце на гърдите и се старая да не го гледам в очите, когато той се вмъква вътре.
— Възнамерявах да ти кажа да се облечеш — продължава Андрю и се усмихва, докато влиза в стаята със саковете и китарата, — но всъщност може да пътуваш и така, ако искаш.
Клатя глава и се опитвам да скрия усмивката, която изпълзява на лицето ми.
Той се пльосва на един стол до прозореца и оставя багажа на пода. Облечен е в жълто — кафяви работни шорти, които стигат малко под коленете, обикновена тъмносива тениска с къси ръкави и онези черни маратонки със скрити чорапи, или направо без чорапи. Забелязвам татуировката на глезена му. Прилича на кръгообразен келтски знак, поставен точно върху костта на глезена. Определено има крака на бегач, прасците му са с изпъкнали, твърди мускули.
— Почакай там, докато се приготвя — казвам и отивам при сака си, поставен върху продълговатия шкаф в отсрещния край на стаята, върху който е и телевизорът.
— Колко време ще отнеме? — пита той и на мен ми прозвучава малко като разпит.
Спомням си какво беше казал в къщата на баща си и се колебая за отговора, като преценявам вариантите: моите обичайни тридесет минути за приготовление или да метна нещо върху себе си и да тръгна.
Той ми помага да разреша дилемата:
— Имаш две минути.
— Две минути? — възразявам аз.
Той кима и се хили.
— Чу ме. Две минути — вдига нагоре два пръста. — Ти се съгласи да правиш каквото кажа, не помниш ли?
— Е, да, но си мислех, че ще е нещо откачено като да си показвам задника на някого от движеща се кола или да ям бръмбари.
Повдига вежди и дръпва назад брадичката си така, като че ли току — що му подсказах две идеи.
— След време ще си покажеш задника на някого от движеща се кола и ще изядеш някой бръмбар... Ще стигнем и до това.
Какви по дяволите ги върша?
Извръщам рязко глава назад, за да му покажа, че съм възмутена и обидена и слагам ръце върху бедрата си.
— А, няма начин.
Забелязвам, че усмивката му се промени и сега приляга повече на „някой лукав ученик" . Поглеждам се и се усещам, че ръцете ми вече не прикриват зърната ми, които стърчат така гордо през тънката материя на тениската. Изпускам рязко въздух и отварям уста.
— — Андрю! —
Той навежда глава и се прави на засрамен, но това го прави още по — дяволит, докато ме гледа с премрежени очи.
— Майка му, направо е страхотен...
— Хей, ти си тази, която предпочете да възрази на условията ми, вместо да закриваш твоите „момичета" от очите ми. Трябва да те предупредя, че те са доста своенравни.
— Да, бе, обзалагам се, че не са единствените своенравни неща — усмихвам се самодоволно, грабвам сака си, шляпам с босите си крака до банята и затварям вратата.
Когато се поглеждам в огледалото, се усмихвам като на един от онези евтини портрети, които излагаха на витрините на фотоателиетата през 80 — те години.
Е, добре две минути. Направо се пъхвам в сутиена и в тесните си дънки и подскачам нагоре — надолу, за да намъкна задника си в тях. Ципа. Копчето. Старателно измивам зъбите. Бърза глътка „Листерин". Плакна. Гъргоря. Изплювам. Сресвам разрешената си коса и я прибирам набързо в рехава плитка, която премятам през дясното рамо. Черен грим за мигли, защото той е важното нещо в арсенала на грима. Червил.
ДУМ! ДУМ! ДУМ!
— Двете минути изтекоха!
Прекарвам червилото някак и го размазвам с парче тоалетна хартия.
Готова съм да се обзаложа, че той се усмихва от другата страна на вратата на банята и когато след секунда я отварям, виждам, че съм била права. Стои с ръце, вдигнати над главата, подпрян на касата на вратата. Твърдите му коремни мускули се виждат частично изпод повдигнатата нагоре тениска. Една тънка пътечка се спуска непосредствено под пъпа надолу към колана на шортите му.