— „Hotel California" — казва тя. — Ийгълс.
Поглеждам я впечатлен.
— Една класическа песен, която харесвам.
Това ме кара да се усмихна.
— Наистина ли?
— Страхотна е, много смразяваща... кара ме да се чувствам така сякаш съм в някой от онези черно — бели филми на ужасите. Добър избор.
Всъщност наистина съм впечатлен.
Известно време отново потропвам с пръсти върху волана в такт с „Carry On Wayward Son", но после чувам едно силно — пум! — , след което непрекъснато пляс — мяс — пляс — плюс — кюс — плюс, докато се отклонявам бавно от магистралата в аварийната лента.
Камрин вече е свалила краката си на пода и се оглежда в колата, опитвайки се да определи откъде идва шумът.
— Гума ли спукахме? — пита, но въпросът й звучи по — скоро като: „Страхотно, спукахме гума!"
— Така изглежда — отговарям аз, спирам окончателно и изключвам двигателя.
— Добре, че имам резервна в багажника.
— От онези грозни, мънички гуми ли е!
Смея се.
— Не. Там имам нормална гума с грайфери и каквото трябва и ти обещавам, че ще е същата като другите три.
Тя изглежда донякъде успокоена, но после разбира, че я будалкам, изплезва ми се и свива сърдито очи. Не знам защо, но от това ми се прииска веднага да я оправя на задната седалка, но всекиму своето, предполагам.
Слагам ръка върху дръжката на вратата, а тя отново качва драката си върху седалката.
— За какво се нагласи така удобно там?
Тя премигва.
— Какво искаш да кажеш?
— Обуй си обувките — казвам и кимам към тях на пода, — и си измъквай задника навън, за да ми помогнеш.
Очите й се разширяват още повече и тя продължава да седи таи, като че ли очаква аз да се засмея и да й кажа, че само се майтапя.
— Аз. аз не знам как се сменя гума — казва тя, когато разбира, че съм сериозен.
— Знаеш как се сменя гума — поправям я аз и това я изумява още повече. — Виждала си го стотици пъти в реалния живот и по филмите. Повярвай ми, знаеш как, всички знаят как.
— Никога през живота си не съм сменяла гума — казва тя и издава напред долната си устна.
— Е, днес ще го направиш — отговарям аз и се ухилвам, отварям вратата откъм моята страна съвсем малко, за да не я удари приближаващият тир. Камрин остава още няколко секунди в недоумение, а после сваля крака от седалката, намъква спортните си обувки и затваря вратата на колата зад себе си.
— Ела тук — махам й с ръка и тя идва заедно с мен откъм задната страна на колата. Соча спуканата гума, задната откъм седалката на пътника. — Ако беше от страната на движението, можеше и да ти се размине.
— Ама ти сериозно ли ще ме накараш да сменям гума?
Мислех, че вече се бяхме разбрали.
— Да, бебчо, сериозно възнамерявам да те накарам да смениш гума.
— Но в колата каза да ти помогна, а не аз да свърша цялата работа.
Кимам.
— Наистина ще помогнеш, просто ела тук.
Тя идва при багажника, а аз изваждам резервната гума и я оставям на пътя.
— Сега извади крика и гаечния ключ от багажника и ги донеси тук.
Прави каквото й казвам, като мърмори под носа си, че ще й почернеят ръцете. Потискам силното си желание да се разсмея, търкалям гумата до спуканата и я оставям легнала на земята. Край нас профучава друг тир и колата леко се разклаща от въздушната вълна.
— Това е опасно — казва тя и пуска крика и гаечния ключ на земята до краката ми. — Какво ще стане, ако някоя кола се отклони от пътя и ни удари? Не гледаш ли „Най — големите тъпотия в света"?
— Да му се не види! И тя гледа това телевизионно шоу. —
— Ами да, гледам го — отвръщам аз, — а сега ела тук и да свършим тази работа. Ако клекнеш и останеш скрита за движението от колата, тогава има по — малка вероятност да те удари някой.
— Защо да е по — малко вероятно? — пита тя и сбира вежди.
— Ами, ако стоиш там на открито и изглеждаш така секси и т.н., то и аз бих могъл да се отклоня от пътя, докато те гледам.
Тя ми хвърля унищожителен поглед и се навежда, за да вземе гаечния ключ.
— Ух! — пъшка Камрин, докато се опитва да разхлаби гайките. — Прекалено са стегнати!
Разхлабвам ги малко вместо нея, но я оставям да ги доразхлаби още повече, като през цялото време продължавам да не изпускам от очи идващите към нас коли, без да й показвам, че това ме изнервя. Ако ги наблюдавам, има подобри изгледи да я сграбча навреме и да отскочим настрани.
След това идва ред на крика. Помагам й и с него, като й показвам как да го разхлаби и й показвам на кое място е най — добре да го постави, макар че тя изглежда знае къде и без моя помощ. Отначало не се справя много добре с ръчката на крика, но бързо се ориентира и повдига леко колата. Оглеждам задника й, защото бих бил идиот или педераст, ако не го направя.