— Замръзвам! — викам разтреперана през смях, навеждам брадичка и притискам ръцете си с преплетени пръсти върху гърдите.
Андрю, който се усмихва така широко, че усмивката му е разпънала цялото му лице, потреперва веднъж и включва отоплението.
Инстинктивно се опитвам да забравя, че облегнах глава върху ръката му или че я беше сложил там за мен. Мисля, че и той се опитва да забрави или поне да не го прави очевидно.
Трие ръцете си една в друга и се мъчи да се сгрее, докато топлият въздух духа през отворите. Зъбите ми тракат.
— Да носиш мокри дрехи е ужасно — казвам аз и продължавам да тракам със зъби.
— Ами да, съгласен съм с теб — отвръща той, слага предпазния колан и го закопчава.
Правя същото, макар че както винаги след дълъг престой в колата го свалям, за да потърся по — удобно положение върху седалката.
— Чувствам пръстите на краката си разлигавени — казва той и поглежда краката си.
Лицето ми се сгърчва в гримаса. Той се смее, после протяга ръка, сваля обувките и ги хвърля на пода отзад.
Решавам да направя същото, макар и да не го казвам, защото чувствам и моите пръсти в същото състояние.
— Трябва да намерим място, където да се преоблечем — казвам аз.
Той запалва мотора и ме поглежда.
— Може на задната седалка — предлага Андрю и се ухилва. — Няма да гледам, заклевам се.
Вдига нагоре ръце, за да е по — убедителен, а после отново хваща кормилото и пак излиза на магистралата, когато настъпва удобен момент.
Поглеждам го с насмешка.
— Не, мисля да изчакам, докато намерим подходящо място.
— Както искаш.
Напълно сигурна съм, че ще гледа. Всъщност това едва ли ще ме притесни много.
Чистачките на предното стъкло се движат насам — натам с най — голяма бързина, но вали толкова силно, че пътят отпред трупно се вижда. Андрю оставя парното включено, докато вътре става горещо като в сауна, и го изключва, но преди той проверява дали съм съгласна.
— И така, „Hotel California", a? — обажда се той, усмихва се и трапчинките му стават по — дълбоки. Протяга ръка и натиска бутона, за да избере друг диск, а после продължава да го натиска, докато намери песента. — Хайде да видим какво знаеш.
Ръката му отново се отпуска върху волана.
Песента започва, както я помня открай време с онази зловеща китара, бавно и натрапчиво. Споглеждаме се и оставяме музиката да изпълва пространството между нас и самите нас в очакване на думите. После по едно и също време вдигаме ръце, отброяваме в такт едно, две, три и започваме да пеем заедно с Дон Хенли.
Погълнати сме изцяло от това и редим куплет след куплет, като понякога се сменяме, той ме оставя да изпея сама един, а после сам изпява друг. И когато идва първият припев, пеем заедно с цяло гърло и буквално изстрелваме думите в предното стъкло. Примижаваме с очи, отмятаме назад глави, а аз се правя, че не съм съкрушена от пеенето си. После идва вторият куплет и редуването ни започва да става малко объркано, но това просто ни развеселява, а и сбъркахме само два пъти. После заедно крещим колкото ни глас държи „1969". След това желанието ни да пеем малко по малко намалява и оставяме музиката да изпълва колата. Но когато идва сюблимният втори припев, а след това песента става по — бавна и по — натрапчива, отново ставаме сериозни и заедно изпяваме всяка дума, като се гледаме право в очите. Андрю така безупречно произнася думата „алибита", че по ръцете ме полазват тръпки. Заедно „пробождаме звяра" като се тупаме с юмруци в бедрата.
Така премина в следващите няколко часа пътуването ни за някъде.
Пях толкова много заедно с него, че гърлото ме заболя.
Разбира се, всички изпълнения бяха класически рок и само от време на време някои хитове от началото на деветдесетте: най — вече на Алис ин Чейнс и Аеросмит, но нито едно ни най — малко не ми досади. Всъщност харесвах всичките, както и спомените, които ми създаваха. Спомени с Андрю. Намерихме място за почивка край магистралата в Джаксън, Тенеси, и се възползвахме максимално от това. Вмъкнахме се в тоалетните, за да сменим дрехите, в които бяхме престояли по — дълго, отколкото предполагахме. Докато се забавлявахме в колата с моето не чак толкова звездно пеене, което той се преструваше, че харесва, бяхме забравили за всичко друго.
Той се беше преоблякъл преди мен и чакаше в колата, когато аз се появих облечена с единственото останало чисто нещо в сака: белите памучни шорти и спортната тениска, с която обичам да спя. Купих само един сутиен и бях с него, когато ме валя дъжда, така че той все още беше абсолютно мокър. Но въпреки това е на мен, защото нямаше начин да вляза в козата с него без сутиен.