Андрю леко се усмихва и казва:
— Установени и зрели преди двадесет. това е голяма рядкост.
— Да, предполагам — казвам аз и му се усмихвам, а после започвам тихо да се смея: — Няма да повярваш колко често Деймън и Натали и дори майка ми и брат ми Коул ми подмятаха, че съм била „потайна" — слагам „потайна" с пръсти в кавички и вдигам нагоре очи.
— Да си потаен не е лошо нещо — казва той, а аз го поглеждам срамежливо,защото откривам привличането, макар той да умее да го укротява много добре заради разговора. Обаче после усмивката му се скрива и той понижава леко глас: — Значи, когато си загубила Иън, си загубила партньора си в престъплението.
И моята усмивка изчезва. Опирам ръце в ръба на леглото и главата ми хлътва между раменете.
— Да. Канехме се да обикаляме света с раници на гърба, след като завършим, или може би само Европа, но бяхме твърдо решени, поне така го планирахме — сега гледам Андрю право в очите. — Знаехме, че не искаме да ходим в колеж и да работим една и съща работа в продължение на четиридесет години. Искахме да работим навсякъде, докато сме на път!
Андрю се смее.
— Ами всъщност това е страхотна идея — казва той. — Една седмица работиш като келнерка в някой бар и събираш бакшиши, а следващата си в различен град, мяташ гьобеци на някой уличен ъгъл и туристите ти подхвърлят пари в буркана, докато минават.
Отпуснатите ми рамене леко се повдигат и аз се смея и се изчервявам, когато го поглеждам.
— Келнерка да, но гьобеци? — поклащам глава. — Едва ли.
Той се хили и казва:
— О, би могла да се справиш.
Все още съм с пламнало лице, но отново гледам пред себе си, докато изчервяването ми премине.
— Шест месеца след като Иън умря — продължавам аз, — брат ми Коул уби човек, докато караше пиян, и сега е в затвора. А пък след това баща ми изневери на майка ми и те се разведоха. Новият ми приятел Кристиян също ми изневери. А после, разбира се, вече знаеш какво се случи с Натали.
Ето това е.
Разказах му всичко, което, като се събере, стана причина да се махна. Но не мога да го погледна, защото чувствам, че не би трябвало да съм свършила и като че ли той си мисли: Е, добре, къде е останалото?
— Това е доста голяма купчина лайна — казва той, а аз го поглеждам, когато усещам, че се настанява на леглото до мен. Сега, когато се е извърнал с лице към мен, усещам дъха му на мента: — Имаш пълно право да се чувстваш наранена, Камрин.
Не казвам нищо, но му благодаря с очи.
Лицето му е непроницаемо. Надявам се да не мисли, че го използвам, за да имитирам онази част от живота си, която бяхме планирали с Иън. Сега ситуацията в цялото това пътуване изглежда подобна. Дори и на мен, като се замисля, но е твърде далеч от причината, поради която тръгнах с Андрю. Аз съм с него сега, защото искам да бъда.
Точно в този момент си давам сметка, че не съм мислила за Иън и Андрю толкова много, защото се опитвам да намеря Иън в Андрю... Мисля, че причината е усещането за вина. може би се опитвам да заменя изцяло Иън. Ставам от леглото и прогонвам тези мисли. От главата си.
— И така, какво възнамеряваш да правиш? — пита Андрю зад гърба ми. — След като това пътуване свърши какво възнамеряваш да правиш с живота си? Сърцето ми изтръпва в гърдите. Нито веднъж по време на това пътуване с Андрю и дори преди да го срещна, след като напуснах Северна Каролина, не съм мислила за друго, освен за настоящето. Тук не става дума да съм се опитвала нарочно да не мисля какво ме очаква занапред, просто не съм мислила изобщо за това.
Въпросът на Андрю ме събужда и изведнъж чувствам, че ме обзема паника. Никога не съм искала и да помисля за реалността. Бях доволна да живея с илюзията си.
Обръщам се с ръце, скръстени на гърдите. Красивите очи на Андрю ме наблюдават внимателно.
— Ами аз. наистина не знам.
Той изглежда леко изненадан, погледът му става позамислен и очите му гледат встрани. — Все още можеш да постъпиш в колеж — казва той, предлагайки ми идеи, за да ми помогне да се почувствам по-добре., предполагам. — Това не означава непременно, че трябва след това да постъпиш на работа и да работиш там, докато умреш… Не, по дяволите ти пак можеш да пътуваш из Европа с раница на гърба, ако искаш.