Той става заедно с мен. Виждам, че мисли напрегнато, докато ходи няколко пъти напред-назад по тъмнозеления мокет.
— Ти си прекрасна — казва той и сърцето ми се разтуптява, — умна си и явно си по — решителна от повечето момичета. Мисля, че можеш да направиш всичко, което пожелаеш. По дяволите, знам, че това звучи банално, но в твоя случай е напълно вярно.
Аз свивам рамене.
— Предполагам — казвам, — но нямам никаква идея какво искам да правя, като изключим това, че не искам да се върна у дома, за да реша. Според мен се страхувам, че ако се върна там, ще бъда удавена в същите лайна, от които се измъкна когато в онзи ден се качих на автобуса.
— Кажи ми нещо — рече внезапно Андрю и аз внимателно се вглеждам в него.
— Кое от нещата, които те карат да си с всички останали, ти пречи най — много.
— Пречи?
Замислям се за секунда, загледана в металната нощна лампа на стената до леглото.
— Ами. не съм сигурна.
Той идва при мен и поставя два пръста върху извивката на ръката ми, за да ме накара да седна отново заедно с него и аз се съгласявам.
— Просто помисли — продължава Андрю, — като изхождаш от това, което вече ми разказа. Какво е различното между теб и тях?
Яд ме е, че ми е нужно толкова дълго време да се сетя за нещо, за което той сякаш вече има представа. Вглеждам се в ръцете си в скута и мисля дълго, докато накрая давам единствения отговор, който чувствам, че може да е правилен, но още не съм сигурна в себе си.
— Очакванията?
— Това въпрос ли е, или отговорът ти?
Предавам се.
— Наистина не знам. искам да кажа, че се чувствам ограничавана от всеки, с изключение, разбира се, на Иън.
Той кима и ме оставя да продължа, без да ме прекъсва, а отговорът продължава да се върти в главата ми.
И после като че ли отникъде той просто идва.
— Никой не иска да прави това, което аз искам да приказвам и сега, когато се чувствам по — уверена в отговора и ми е по — лесно да доразвия обяснението си: — Просто ми харесва да живея свободно и да не поемам по обичайния път, разбираш ли? Никой не иска да излезе от своята обитаема зона, за да прави това заедно с мен, защото то е нещо, което повечето хора не правят. Аз се страхувах да кажа на родителите си, че не искам да отивам в колеж, защото точно това очакват те от мен. Приех работа в универсален магазин, защото майка ми очакваше това да изпълни живота ми по някакъв начин. Всяка събота ходех с майка си на посещение при брат ми в затвора, защото тя очакваше да отида, тъй като той е мой брат и аз би трябвало да искам да го видя, макар че не исках. Натали безмилостно се опитваше да ме закачи за този или онзи, защото мислеше, че не е нормално да съм сама. Мисля, че през по — голямата част от живота ми ме е било страх да бъда себе си — извръщам рязко глава, за да го погледна. — Донякъде това беше вярно дори и за Иън.
Поглеждам бързо встрани, защото последното беше нещо, което наистина не очаквах да кажа на висок глас. То просто ми изскочи от устата, без да се усетя.
Андрю изглежда заинтригуван, но същевременно не е сигурен дали трябва да продължи да ме разпитва.
Аз също не съм сигурна дали трябва да продължа да говоря.
Той кима. Явно решава, че не е негова работа да ме кара да говоря още по темата.
Върти бузата си между зъбите. Наблюдавам го за момент, като пак се опитвам да потисна явното привличане, което изпитвам към него, но става все по — трудно. Гледам устните му и се питам какви ли са на вкус. После насила отмествам очи... пак го правя. Точно в момента. Страхувам се да му кажа какво искам. Или поне какво мисля, че искам.
— Андрю — казвам, а лицето му реагира спокойно, когато произнасям името му.
— Помисли за това, Кам, казвам си аз. Сигурна ли си, че го искаш? — Какво има? — пита той.
— Имал ли си някога връзка само за една нощ?
Имам чувството, че току — що се изпуснах и разкрих най — голямата тайна, казвана ми някога, и то пред микрофон в стая, пълна с хора. Обаче сега вече няма връщане. Все още не съм напълно сигурна дали изобщо искам това, но то е там, в главата ми от доста време. Спомням си, че смътно си мислех за това, когато бях на покрива с Блейк.
От лицето на Андрю изчезва всякаква емоция и той сякаш не може да намери думи, с които да го каже. Сърцето ми моментално замръзва и усещам, че стомахът ме присвива. Знаех си, че не би трябвало да го казвам! Ще си помисли, че съм някоя курва или нещо от сорта.
Скачам от леглото.
— Съжалявам. Боже господи, сигурно си мислиш, че съм.
Той протяга ръка и хваща китката ми.
— Седни.
Правя го неохотно, но не мога да го погледна. Чувствам се напълно покрусена.