Той продължава да ме държи за ръцете и аз чувствам как унижението в очите ми започва да се сменя с възмущение.
— Камрин, казвам, че не мога да го направя с теб по този начин, защото... — той спира за момент и се вглежда в лицето, после за миг в устните ми, като че ли се колебае дали да ги целуне отново, или не — . защото ти не си момиче, с което бих могъл да спя само един път.
Думите му прогонват всякаква мисъл от главата ми, а сърцето ми тупти бясно под ребрата. Не мога дори да проумея какво ми каза току — що и вместо това се опитвам да реша какво точно има предвид. Събирам си ума, доколкото мога, и правя всичко, което е по силите ми, да върна част от спокойствието си, което загубих, когато изскочих от стаята му.
— Виж — казва той, застава до мен и слага ръка отзад на кръста ми.
Само от усещането на пръстите му върху кожата цялата тази част от тялото ми се разтреперва. Какво по дяволите става с мен? Аз наистина го искам. искам да кажа, че точно сега чувствам, че няма връщане назад, че ще се насиля да бъда курва само за една нощ, само и само да го задържа в стаята. Обаче не разбирам защо имам чувството, че искам от него нещо повече от секс.
— Камрин? — гласът му рязко ме връща към това, което е казал преди секунди. Води ме да седна на леглото, после кляка на пода пред мен. Вглежда се в очите ми. — Ням да изкарам само една нощ с теб, но ще те накарам да свършиш, ако ми позволиш.
Усещам как през корема ми сякаш преминава електрически ток и се спуска надолу между краката.
— Какво?
Наистина не мога да кажа нищо друго.
Той се усмихва нежно и трапчинките му стават малко по — дълбоки. Слага ръцете си по дължина на голите ми бедра и ги притиска с длани.
— Никакви обвързаности — казва той. — Ще те накарам да свършиш и утре, когато се събудиш, ще бъда в стаята си готов да тръгна отново с теб към следващото място. Между нас нищо няма да се промени. няма дори да споменавам какво се е случило, да се шегувам и да те занасям. Все едно, че нищо такова не се е случило.
Едва дишам. Той току — що накара меката точка между краката ми да набъбне само с няколко думи.
— Ами ти! — успявам да кажа.
— Какво аз?
Той притиска върховете на пръстите си малко по — силно в бедрата ми. Правя се, че не забелязвам.
— Това като че ли. няма да е справедливо.
Наистина не мога да разбера какви ги говоря. Все още съм шокирана от това, което изобщо става.
Андрю само ми се усмихва, без да се впечатли от забележката ми. После изведнъж се изправя от клекналото положение, вмъква се между краката ми и ме принуждава да се наклоня малко назад в леглото. Сяда пред мен и ме придърпва в скута си с крака преметнати върху бедрата му. Разтворила съм широко очи и направо прехапвам долната си устна. Той го направи така неочаквано, че дори само тази внезапност ме кара да се подмокря. Мускулестите му ръце ме обгръщат, той се навежда и докосва едната страна на брадичката ми с устни. Тръпката ме връхлита от главата до петите. После ме придърпва още повече към себе си и шепти близо до устата ми:
— Справедливо е. Искам да те накарам да свършиш и да ми се довериш, определено ще получа нещо от всичко това.
Чувам, че едва чуто се смее, взирам се в очите му и не мога да им устоя. Ако точно сега Андрю ми каже да се наведа и да застана на ръце и колене пред него, ще го направя без колебание.
Докосва другата страна на брадичката ми с устни.
— Тогава защо просто не спиш с мен? — питам тихо, но после се опитвам да го кажа с други думи: — Искам да кажа, че ако поискаш да направиш. нещо друго с мен.
Той се отдръпва от брадичката ми и слага три пръста върху устните ми, за да ме накара да млъкна.
— Ще го кажа само веднъж — започва Андрю, а очите му направо бездънни и кипят от напрежение, — но не искам да го коментираш, когато го кажа, става ли?
Кимам нервно.
Той се замисля за момент, облизва устни с език и казва.
— Ако ми позволиш да те чукам, ще трябва да ми позволиш да те притежавам.
Вълна от безкрайно задоволство преминава през цялото ми тяло. Сърцето ми подсказва да кажа едно нещо. Умът ме кара да кажа друго. Но аз не мога да чуя какво по дяволите казват те, заради това усещане между краката, което продължава да става все по — невъзможно за пренебрегване.
Преглъщам трудно и отчаяно търся още слюнка. Като че ли всяка част от мен, която при нормално състояние произвежда собствена влага, е спряла да работи, тъй като всичката влага се е съсредоточила на едно място в центъра на тялото ми.
Продължавам да не мога да дишам.
О, господи, той дори още не ме е докоснал, а аз вече се чувствам по този начин?