Зървам най — загадъчната усмивка, която някога съм виждала на лицето му, миг преди да затворя очи и да извия назад глава, когато той започва да ме лиже, но този път не спира. Смуче силно клитора ми и едновременно ту вкарва, ту изкарва пръстите си от мен, а аз си мисля, че искам да припадна. Не мога да си отворя очите, чувствам ги като пияни от удоволствие. Повдигам рязко бедрата си към него и го дърпам с всичка сила за косата, но той изобщо не престава. Лиже ме силно и бързо и от време на време забавя, за да ме смуче и да прекарва палеца си по подутия ми клитор, преди отново да ми се нахвърли. И когато започвам да чувствам, че не мога да издържа повече и се опитвам да се изплъзна изпод лицето му, той ме сграбчва за бедрата и ме принуждава насила да остана там, докато краката ми треперят неудържимо, а ръцете ми стискат с все сила главата му. От разтрепераните ми устни се отронва стенание, вдигам нагоре ръцете си и се вкопчвам в рамката на кревата, като се опитвам да я използвам за лост, с помощта на който да се измъкна от безмилостния език на Андрю.
Обаче той ме държи здраво, ръцете му обгръщат отдолу бедрата и задника ми, натиска ме с такава сила, че ме боли, когато впива пръсти в кожата ми, но това ми харесва.
А когато треперенето на тялото ми започва да намалява и затрудненото ми дишане става по — бавно, макар все още да е неравномерно, Андрю започва да ме лиже по — нежно. Когато тялото ми престава да се движи, той целува от вътрешната страна двете ми бедра, а после и точно под пъпа, преди да пропълзи нагоре към устата ми, като подпира мускулестите си ръце от двете ми страни върху дюшека. Меките му, влажни устни докосват врата ми, двете страни на брадичката ми и челото. Накрая продължително ме гледа в очите, навежда се и леко ме целува по устните.
След това става от леглото.
Аз не мога да се помръдна.
Иска ми се да протегна ръце, да го сграбча и да го съборя върху мен, но не мога да се помръдна. Чувствам се още замаяна от оргазма, който току — що ме беше накарал да изпитам, а и все още не мога да си събера мислите от цялото преживяване.
Продължавам да го гледам и едва повдигам глава от възглавницата, когато го виждам да се отправя към вратата. Той ме поглежда веднъж, след като слага ръка върху дръжката на вратата.
Обаче аз съм тази, която заговаря първа:
— Къде отиваш?
Знам къде отива, но това е единственото нещо, което ми идва наум да кажа, за да му попреча да излезе от стаята.
Той нежно се усмихва.
— В моята стая — отвръща учуден Андрю, защото би трябвало да знам това. Вратата се отваря и светлината от коридора залива пространството около него, като осветява очертанията му там в сянката. Искам да кажа нещо, но не съм сигурна какво. Повдигам гърба си от леглото и сядам на него, а пръстите ми нервно мачкат чаршафа.
— Е, ще се видим сутринта — казва той и за последен път многозначително ме поглежда, след това затваря вратата зад себе си и светлината в коридора изчезва.
Обаче в стаята ми все още е доста светло, бях оставила лампата над леглото да свети. Светила е през цялото време. Винаги съм била доста срамежлива в леглото и дори с Иън единствената светлина, която оставях, когато правех секс с него, беше от телевизора, но не и от лампа. Този път дори и не помислих за това.
Ами думите, които изрекох... Никога преди не съм казвала подобно нещо. Не и думата, започваща с П. Дори и в момента не мога да я кажа. Е, често съм казвала на Иън „моля те, чукай ме", или „чукай ме по — силно", но с това се изчерпваше порнографският ми речник.
Какво прави Андрю Париш с мен?
Каквото и да е то. не мисля, че искам да спирам.
Ставам от леглото, намъквам пликчетата и шортите си и отивам при вратата с намерение да отида право там и. не знам какво.
Спирам се пред вратата, преди да я отворя, и поглеждам босите си крака върху зеления мокет. Не знам какво ще кажа, ако отида там, защото дори не знам какво искам или какво не искам. После отпускам ръце отстрани и от устните ми се отронва дълбока въздишка.
— Като че ли никога не се е случвало — имитирам го с дрезгав глас аз. — Да бе, ама и ти не си чак толкова добър, че да го забравиш.
Двадесет
Буден съм от 8 сутринта. Обади се брат ми Ашър и аз се страхувах да отговоря, тъй като се боях, че ще чуя „новината" за баща ми. Той ми се обаждаше обаче само за да ми каже, че Ейдън се е вкиснал, защото съм му взел китарата. Изобщо не ми пука какво ще направи: ще кара чак до Бирмингам, за да ме набие ли? Всъщност знам, че това няма нищо общо с китарата, Ейдън го е яд, защото напуснах Уайоминг, докато баща ни е все още жив.