Ашър се обади, за да разбере как съм.
— Добре ли си, брат? — попита той.
— Ами да, чудесно.
— Това сарказъм ли е?
— Не — казах аз. — Винаги съм бил откровен с теб, Аш.
Точно като сега не съм бил по — добре през живота си.
— Заради онова момиче ли? Камрин? Така ли се казваше?
— Да, така. Заради момичето.
Отвътре всичко в мен сияе. Разсеян съм от съвсем живия спомен за случилото се миналата нощ, но после наистина се усмихвам, докато мисля въобще за Камрин.
— Е, знаеш къде съм, ако имаш нужда от мен — каза Ашър и аз чувам негласното послание в гласа му, което той иска да ми предаде, но не смее да го изкаже по — открито, защото съм го предупредил никога повече да не го казва, ако не иска да го спукам от бой.
— Да, знам, благодаря брат ми... Ей, как е татко?
— Състоянието му е същото каквото беше, преди да заминеш.
— Предполагам, че това е по — добре от най — лошото.
— Е, да.
Той затвори и аз се обадих на майка ми, за да й кажа, че съм добре. Ако беше минал още един ден, тя щеше да се обади в полицията да ме издирват. Ставам и напъхвам нещата си в сака. Когато минавам край телевизора, удрям по стената с длан мястото, където вероятно от другата страна лежи главата на Камрин върху възглавницата. Ако вече не е будна, това може да свърши работа. Е, добре де, може и да не свърши, тъй като спи много дълбоко като изключим, разбира се, когато свири музика. Бързо вземам душ, измивам си зъбите и докато си мисля как миналата нощ тя беше в устата ми, малко ме е срам, че изобщо си мия зъбите. Добре де, мога по — късно пак да го направя. Ако, разбира се, тя поиска. Мамка му, нямам абсолютно никакви проблеми с това, като изключим, че после трябва да се погрижа и за себе си, но и тук всичко е наред. Бих предпочел сам да го направя, вместо да рискувам, като позволя да ме пипа. Ужасно я желая, но ще я чукам само ако желанието е взаимно, а точно сега мога да кажа, че тя не знае какво иска.
Обличам се и обувам черните си маратонки на бос крах доволен, че вече са изсъхнали, след като бяха прогизнали от дъжда. Нарамвам и двата сака, вземам китарата на Ейдън, излизам в коридора и отивам до съседната врата, където е стаята на Камрин.
Чувам, че телевизорът работи, и разбирам, че ще трябва да е станала.
Питам се колко време ще й отнеме, преди да изгуби самообладание.
Камрин
Чувам, че Андрю чука на вратата. Поемам рязко въздух, задържам го дълго и после рязко го изпускам, като издухвам кичур коса, който се е измъкнал от плитката — това е подготовка, която трябва да ме предпази да не загубя самообладание.
Все едно, че никога не се е случвало, дрън — дрън.
Най — после отварям вратата и когато го виждам да стои там толкова равнодушен и толкова апетитен. губя самообладание. Е, то е повече изчервяване, но толкова силно, че лицето ми буквално пламва. Свеждам очи към пода, защото ако продължа да гледам усмихнатите му очи още секунда, главата ми може и да се разтопи.
Успявам да го погледна отново секунди по — късно.
Сега се усмихва със затворени устни още по — широко и много по — многозначително.
— Хей! Мисля, че подобно изражение е същото като да говориш за това! —
Той ме оглежда от главата до петите, вижда, че вече съм облечена и готова да тръгна, дръпва леко назад глава и казва широко усмихнат:
— Хайде.
Грабвам чантичката и сака и излизам заедно с него.
Влизаме в колата и аз правя каквото мога, за да не мисля за най — добрия орален секс, който съм имала през живота си, като се опитвам да говоря за каквото ми падне. Днес той мирише изключително хубаво: на собствената си кожа с лек примес на някакъв шампоан. Това също не ми помага много.
— И така, пак ли ще караме напосоки до някой случаен мотел, без да спираме никъде, с изключение на ресторантите на „Уофъл хаус"?
Не че това изобщо ме притеснява, но се мъча да налучкам някаква тема за безопасен разговор.
— Не, всъщност имам нещо предвид — казва той и ме поглежда.
— Охо? — възкликвам аз и любопитството ми се изостря. — Нарушаваш правилото за спонтанността на пътуването ни и всъщност имаш план?
— Е, технически погледнато, то никога не е било някакво правило — казва той.
Излизаме от паркинга и шевролетът антика запърпорва по пътя.
Той е облечен в същите черни работни шорти, които носеше вчера, и аз хвърлям бърз поглед на твърдите му като камъни прасци. Единият му крак натиска леко педала на газта. Тъмносинята тениска с къси ръкави стои идеално на гърдите и ръцете му, малко по — изпъната е около бицепсите.