— И така, какъв е планът?
— Ню Орлиънс — казва той и ми се усмихва. — Намира се само на пет часа и половина оттук.
Лицето ми се оживява.
— Всъщност никога не съм била в Ню Орлиънс.
Той се усмихва на себе си, като че ли развълнуван от факта, че ще бъде първият, който ще ме заведе там. Аз съм също толкова развълнувана, колкото и той. Но в действителност въобще не ме интересува къде отиваме, ако ще да е гъмжащия от комари щат Мисисипи, щом като Андрю е с мен.
Два часа по — късно, след като изчерпахме случайните теми, благодарение на които избягвахме да говорим за случилото се предишната нощ, аз решавам да наруша мълчанието. Протягам ръка и натискам бутона за изключване на звука. Андрю ме поглежда с любопитство.
— Трябва да знаеш, че никога преди не съм говорила такива неща — казвам и изпитвам облекчение.
Андрю се усмихва и слага ръка върху волана, като разсеяно прекарва насам — натам пръсти по него. Изглежда поотпуснат, лявата му ръка лежи напреко на вратата от другата му страна, лявото му коляно е повдигнато нагоре, а десният му крак е върху педала на газта.
— Но ти хареса — казва той, — имам предвид да ги казваш.
— Хмм, миналата нощ нямаше нещо, което да не ми харесва. — Лицето ми е само леко зачервено.
— Всъщност да, хареса ми — признавам аз.
— Не ми казвай, че никога не ти е минавало през ум да кажеш нещо такова по време на секс — продължава той.
Колебая се.
— Да, минавало ми е — отвръщам аз и остро го поглеждам. — Макар че не мога да кажа, че непрекъснато мисля и мечтая за това. Просто ми е минавало през ума понякога.
— Тогава защо никога не си го правила, щом като ти се е искало?
Задава ми тези въпроси, но съм напълно сигурна, че вече знае отговорите. Свивам рамене.
— Предполагам, че просто ме е било страх.
Той леко се усмихва и продължава да движи пръстите си по волана, като го хваща по — здраво, когато навлизаме в някой завой на магистралата.
— Винаги съм си мислила, че това е нещо, което Доминик Старла или Синамон Дриймс биха казали в „Законно ограбен" или „Препятствия в петък вечерта"*.
[* Имена на порнозвезди и на онлайн порнофилми — Б.пр.]
— Ти си ги гледала?
Извръщам рязко глава и ахвам.
— Не! Аз... не знаех, че са правени на живо, просто предложих...
Усмивката на Андрю става закачлива.
— То и аз не знам дали са истински — отстъпва той, преди да съм умряла от унижение, — но не бих се съмнявал в това. Разбирам какво имаш предвид. Лицето ми се отпуска.
— Беше яко — казва той, — за сведение.
Пак се изчервявам. Всъщност мога да си стоя изчервена през цялото време, защото непрекъснато го правя, когато съм с него.
— Значи мислиш, че порнозвездите те възбуждат?
Свивам се вътрешно и се надявам той да каже не.
Андрю леко присвива устни и казва:
— Не, наистина. Е, когато те го правят, е възбуждащо по различен начин. Сбърчвам вежди.
— Какво му е различното?
— Ами. когато Доминик Старла — той вдига нагоре очи, като че ли да вземе името от въздуха — го прави, то е за някой случаен мъж зад клавиатурата, който иска да свърши — зелените му очи се спират на мен. — Този мъж не мечтае за нищо друго, освен да завре лицето й в скута си — Андрю отново гледа пътя. — Но, когато някое. как да кажа. мило, секси момиче, в което няма нищо курвенско, го прави, мъжът си мисли за много повече неща, отколкото това да завре лицето й в скута си. Може би той изобщо не мисли за това или не поне на по — дълбоко ниво.
Определено схващам скрития подтекст в думите му и той вероятно го знае.
— Направо ме побърка — казва той и ме поглежда достатъчни дълго, за да срещне погледа ми, — просто да го знаеш.
Обаче после бързо извръща глава и се прави, че следи внимателно пътя. Може би не иска да го обвиня, че „говори за това", макар че точно аз започнах този разговор.
— А какво ще кажеш за теб? — питам аз и нарушавам краткото мълчание. — Страхувал ли си се някога да опиташ нещо сексуално, което си имал желание да пробваш?
Той се замисля за момент и казва:
— Ами, да, когато бях по — млад, някъде на около седемнадесет, но се страхувах да опитвам неща с момичетата само защото знаех, че те бяха.
— Бяха какви?
Той леко се усмихва, свива леко устни и аз имам усещането, че ще последва някакво сравнение.
— По — младите момичета или поне онези, с които съм имал работа, „се ужасяваха" от всичко необичайно. Може би в известна степен бяха като теб, тайно се възбуждаха от нещо по — различно от мисионерската поза, но бяха прекалено срамежливи да си го признаят. На тази възраст беше рисковано да кажа: „Хей, позволи ми да те чукам в гъза", защото имаше голяма вероятност да ги уплаша и да ме помислят за някакъв сексуално сбъркан извратеняк.