Выбрать главу

Без да искам, прихвам да се смея.

— Да, мисля, че си прав — казвам. — Като тийнейджърка се стрясках много, когато Натали ми разказваше за нещата, които позволявала на Деймън да прави с нея. Не ми действаха възбуждащо, докато не загубих девствеността си на осемнадесет, но... — гласът ми секна, когато се сетих за Иън — ... дори и тогава ставах прекалено нервна. Искаше ми се да. хм.

И сега ставам нервна да го призная.

— Хайде продължавай, кажи го — подканя ме той, но без да е закачлив. — Вече би трябвало да си наясно, че не можеш да ме изненадаш.

Това ме стряска (и кара сърцето ми да се разтупти). Да не би истината да е изписана на лицето ми, че се страхувам той да не остане с някакво лошо впечатление от мен? Андрю нежно ми се усмихва, като че ли да ме окуражи, че нищо, което мога да му кажа, няма да му направи лошо впечатление.

— Добре, ако ти кажа, обещаваш ли, че няма да го възприемеш като покана? Може пък да е точно това, макар още да не съм наясно дори със себе си, обаче определено не искам той да го възприеме по този начин. Поне не сега, а може би и никога. Не знам.

— Заклевам се — казва той, очите му са сериозни, а не обидени. — Не бих си го и помислил.

Поемам дълбоко въздух.

Уф! Не мога да повярвам, че ще му кажа това. Не съм го казвала на никого, е, освен на Натали, но по заобиколен начин.

— Агресивност — спирам за момент, защото все още се чувствам затруднена да продължа. — През повечето време, когато си фантазирам за секс, аз. Очите му се усмихват! Когато казах „агресивност" нещо в чертите му припламна. Стори ми се като че ли. не, разбира се, че не може да е вярно. Когато ме забеляза, погледът му омекна.

— Продължавай — подканва ме той и отново леко се усмихва.

И аз продължавам, защото по някаква причина вече по — малко се страхувам да довърша, отколкото преди секунди.

— Обикновено си фантазирам, че ме. малтретират.

— Грубият секс те възбужда — казва спокойно той.

Аз кимам.

— Мисълта за него ми действа така, но на практика никога не съм го изпитвала, поне не и по начина, по който мисля за това.

Изглежда леко изненадан, или. това задоволство ли е?

— Мисля, че тъкмо това имах предвид, когато ти казах, че винаги попадам на кротки момчета.

Нещо изведнъж щраква в главата ми. Андрю е разбрал преди мен какво съм имала предвид там в Уайоминг, когато казах, че попадам на кротки момчета. Без да го съзнавам, всъщност съм изразила съжаление, че съм попаднала на тях, че са били нещо, което не бих предпочела. Може би до този момент не съм разбирала определението си за „кротък", но той е разбрал преди мен, че това е било нещо, което не съм искала.

Но аз обичах Иън и точно сега се чувствам ужасно, че мисля по този начин. Иън беше кротък в сексуално отношение и това, че изобщо мога да имам лоши мисли за него, ме кара да се чувствам виновна.

— Като че ли обичаш да дърпаш коси и да. — започва той, но млъква, когато забелязва изражението ми.

— Е, да, обичам, но ми се иска нещо по — агресивно — насърчавам го аз, като се опитвам да го накарам той да го каже, за да не се налага да го казвам аз.

Отново започвам да ставам нервна.

Андрю накланя встрани брадичка и леко повдига вежди.

— Като как. я почакай, колко агресивно?

Аз преглъщам и поглеждам встрани.

— С принуда, предполагам. Не направо изнасилване или нещо също толкова крайно, но си мисля, че съм много покорна сексуално.

Сега и Андрю не може да ме погледне.

Извъртам достатъчно глава, за да забележа, че очите му са малко по — разширени, отколкото преди секунди и пълни със скрито напрежение.

Адамовата му ябълка се движи едва забележимо, докато преглъща. Сега и двете му ръце са върху волана.

Сменям темата:

— Ти така и не ми каза какво се страхуваш да направи едно момиче — усмихвам се с надеждата да направя атмосферата закачлива както преди.

Той се успокоява и ми се усмихва.

— Е, вече ти казах — отговаря след странна пауза, — анален секс.

Нещо ми подсказва, че не от това наистина се страхува. Не мога да разбера от какво, но според мен цялото споменаване за анален секс е просто димна завеса. Но защо тъкмо Андрю от нас двамата ще се страхува да признае истината? Тъкмо той до голяма степен ми помага да се чувствам по — комфортно с моята сексуалност. Той е този, за когото мислех, че не се бои да признае каквото и да било, но сега не съм толкова сигурна.